Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
— Той… умря. — На бузите й избиха алени петна от усилие да се пребори със себе си. — Месец след като напуснах Кемлин някакъв андорски селянин го пронизал със стрела по време на набег за стадо овце.
Той не можа да сдържи смеха си.
— Значи селяните е трябвало да накараш да ти коленичат, не мен. Е, сега поне няма да ти се налага да се притесняваш за такива неща. — Това си беше самата истина. Каквато и задача да имаха Айез Седай за нея, повече нямаше да й позволят да припари до властта. Изпита съжаление към нея. Не можеше да си представи тази жена да се предаде и да умре, но тя бе загубила почти всичко и желанието за живот можеше да я напусне. От друга страна, не му харесваше, че го нарича „пеликан“ и „рибешка карантия“. И какво беше още? Глупак с мозък на шаран. — Отсега нататък ще се грижиш само дали ботушите ми са излъскани и леглото — оправено.
Очите й се присвиха.
— Ако това искаш, лорд Гарет Брин, би трябвало да предпочетеш Леане. Тя сигурно ще е достатъчно глупава.
Той почти се задави. Начинът, по който работеше женският ум, не преставаше да го изумява.
— Ти се закле да ми служиш така, както аз избера. — Успя да се засмее. Защо го правеше все пак? Знаеше коя е тя, или поне коя беше била. Но тези очи не напускаха ума му. — Ще разбереш що за човек съм, Сюан. — Каза го, за да я успокои след грубоватата си шега, но ако можеше да съди по това как тя се вкочани, го беше приела по-скоро като заплаха.
Изведнъж усети, че вече чува Айез Седай — тихо мърморене, което мигом заглъхна. Шестте бяха застанали една до друга и го гледаха с неразгадаеми изражения. Всъщност не него, а Сюан. Очите им я последваха, докато се връщаше при Леане. Тя като че ли усещаше натиска на погледите им и всяка нейна крачка бе все по-бърза. Когато спря до камината и се обърна, лицето й бе също толкова неразгадаемо, колкото техните. Брин не беше сигурен дали на нейно място би се справил по-добре.
Айез Седай очакваха той да се приближи до тях. След като го направи, Шериам каза:
— Приемаме вашите условия без резерви, лорд Брин, и се заклеваме, че ще се придържаме към тях. Те са повече от разумни.
Карлиня, изглежда, изобщо не беше убедена, че са разумни, но все едно. Той беше готов да се откаже от всичко, с изключение на последното — да не се отмятат.
Той коленичи на място, с десен юмрук, опрян в килима, и шестте го обкръжиха, като всяка положи длан върху склонената му глава. Все едно прилагаха Силата, за да го обвържат с клетвата му или за да подирят искренността му — не беше сигурен дали могат което и да е от двете, но знаеше ли човек на какво наистина са способни Айез Седай? — а ако мислеха нещо друго, с нищо не можеше да им попречи. Да се натика в капана заради две очи, като тъпо селяче с биволски ум. Наистина беше шаран.
— Обричам се с цяло сърце и се заклевам, че ще ви служа вярно, докато Бялата кула не стане ваша…
И докато се заклеваше, вече съставяше плана. Тад и може би един-двама Стражници да прекосят реката и да разберат какво замислят Белите плащове. Джони, Барим и още няколко да прескочат до Ебу Дар — така поне Джони нямаше да преглъща всеки път, когато погледне „Мара“ или „Амена“, а всеки мъж, който пратеше нанякъде, щеше да знае как да набира войници.
— …че ще изградя и командвам вашата армия с всички свои сили и умение…
Когато тихото бръмчене в гостилницата затихна, Мин вдигна очи от фигурките, които драскаше разсеяно по масата с пръст, натопен във виното, Логаин също се размърда, като по чудо, но само колкото да изгледа хората из помещението, или да зарее празен поглед през тях — трудно беше да се разбере.
Гарет Брин и едрият иллиански Стражник излязоха от задното помещение първи. В напрегнатата тишина тя чу Брин да казва:
— И им кажи, че те е изпратила слугиня от някоя ебударска кръчма, инак главата ти ще иде на дръвника.
Иллианецът се изсмя басово.
— Опасен град е тоя Ебу Дар. — И излезе с широки крачки на улицата.
После се появи Сюан. Мин не успя да долови какво й каза Брин, но тя закрачи енергично след Стражника. Ръмжеше нещо. Стомахът на Мин се сви при мисълта, че Айез Седай може да са я накарали да изпълни глупавата клетва, с която Сюан толкова се бе гордяла, и то веднага. Само да можеше да се убеди, че двамата Стражници, отпуснати на стената, нямаше да я забележат, щеше за миг да изхвърчи през вратата и да се метне на гърба на Дива роза.
Шериам и другите Айез Седай излязоха последни, заедно с Леане. Миреле подкани Леане да седнат до една от масите и започнаха да обсъждат нещо, а другите закръжиха из стаята и заговориха с всяка Айез Седай поотделно. Не стана ясно какво им говореха, но то предизвикваше най-разнообразни реакции, от искрено изумление до доволни усмивки, въпреки прословутата айезседайска невъзмутимост.