Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Леане му хвърли усмивчица, говореща недвусмислено, че така и няма да разбере какво е изпуснал; страхотно задиряне щеше да бъде, ако се оставеше да го водят за носа. Доманките се славеха с това, че никога не обещават и половината от това, което си въобразяваш, че дават само това, което те решат, и че докато мигнеш, си сменят мераците.
Виж, стръвта в този капан го изгледа навъсено, закрачи през стаята и застана толкова близо, че почти си счупи врата, за да го погледне в очите, след което заговори високо и гневно:
— Защо го направи? Защо ни преследва? Заради една плевня?
— Заради една клетва. — Заради две сини очи. Сюан Санче едва ли беше повече от десет години по-млада от него, но вгледан в това лице, почти с тридесет години по-младо, му беше трудно да приеме, че пред него наистина е Сюан Санче. Очите обаче си бяха същите — тъмносини и силни. — Клетва, която ти ми даде и я наруши. Заради това би трябвало да ти удвоя срока.
Тя сведе очи и изръмжа:
— Погрижиха се вече за това.
— Искаш да кажеш, че са те наказали заради клетвопрестъпничеството? Дори задника ти да са насинили от бой, това не се смята, докато аз не го направя.
Дроманд се изкиска, но беше изумен — изглежда, все още не можеше да забрави коя беше била доскоро Сюан; Брин не беше сигурен и за самия себе си — а нейното лице така помръкна, че той се уплаши да не би да припадне.
— Срокът ми е удвоен, ако не и повече, гнила рибешка карантия такава! Часове щял да си бележи той! И един час няма да приспаднеш, докато и трите не се върнем в имението ти, дори да трябва да ти бъда… да бъда… ординареца ти, каквото и да значи това… двайсет години!
Значи и това бяха предрешили вече Шериам и дружките й. Той хвърли поглед към тях. Изглежда, се бяха разделили на две спорещи групи: Шериам, Аная и Миреле от една страна, Морврин и Карлиня — от друга, и Беонин по средата. Бяха решили значи да му дадат Сюан, Леане и… Мин?… като един вид подкуп. Бяха в отчаяние, което означаваше, че се е оказал откъм по-слабата страна, но, от друга страна, може би бяха достатъчно отчаяни, за да му отстъпят това, което би му дало някакъв шанс за победа.
— Удоволствие ти доставя, нали? — каза му с ярост Сюан в мига, в който погледът му се върна към нея. — Пеликан такъв. Да те изгори дано, глупак такъв с мозък на шаран. Сега, като разбра коя съм, ти е страшно приятно, че ще трябва да си тътря краката в поклони пред теб. — Засега поне не й личеше особено. — Защо? Защото те накарах да превиеш гръб в онази история с Муранди ли? Толкова ли си дребнав, Гарет Брин?
Опитваше се просто да го ядоса; даваше си сметка, че е казала твърде много, и не му оставяше възможност да го премисли. Сигурно вече не беше Айез Седай, но манипулациите си бяха в кръвта й.
— Ти беше Амирлинския трон — отвърна той спокойно, — а дори кралете целуват пръстена на Амирлин. Не мога да кажа, че ми хареса как се отнесе с мен, и някой ден може би ще си поговорим спокойно защо трябваше да го направиш пред очите на половината двор, но сигурно също така не си забравила, че дотук аз гонех Мара Томанес и дойдох да поискам Мара Томанес. Не Сюан Санче. Но щом продължаваш да ме питаш, нека и аз да попитам нещо. Защо беше толкова важно да позволя мурандийците да нападнат по границата?
— Защото твоята намеса тогава щеше да провали важни планове — каза тя, натъртвайки на всяка дума — точно както може да го направи и сегашната ти намеса с мен. Кулата бе открила, че един млад граничен лорд, Дулаин, може да обедини един ден Муранди, с наша помощ. Трудно можех да допусна възможността твоите войници да го убият. А тук имам работа, лорд Брин. Оставиш ли ме да си я свърша, може да постигнеш победа. Попречиш ли ми, ще провалиш всичко.
— Не знам каква е тази работа, но съм сигурен, че Шериам и другите ще се погрижат да я свършиш. Дулаин, казваш? Не съм го чувал. Едва ли е успял все още. — Според него Муранди щеше да си остане разкъсан между дребните лордове чак докато Колелото се завърти и настъпи новият Век. Мурандийците се наричаха люгардци, миндеанци и какво ли не още, преди да си кажат държавата. Ако изобщо си направеха труда да я кажат. Но един лорд, способен да ги обедини, при това с каишка около врата му, воден от Сюан, можеше да му доведе прилично количество воини.