Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
Хипотенузата беше наклонената линия, свързваща последния изнесен напред пост на Запада в пустинята и Дахран.
В този триъгълник неговата заповед очакваха почти половин милион души, предимно млади мъже, но имаше и жени. Осемдесет процента от тях бяха американци. На изток бяха саудитците, други арабски контингенти и морската пехота. В центъра бяха разположени големите американски бронирани и механизирани пехотни поделения, а сред тях британската Първа бронирана дивизия. На крайния фланг — французите.
Преди в кошмара му десетки хиляди млади мъже се изсипваха в брешовете за атака, там ги посрещаше дъжд от отровен газ и те гинеха между пясъчните стени и остриетата на мрежата. Сега стана по-лошо.
Само преди седмица, гледайки триъгълника на бойната карта, един офицер от армейското разузнаване подхвърли:
— Може би Саддам има намерение да хвърли една ядрена бомба тук.
Човекът искаше да се пошегува.
Тази нощ главнокомандващият отново се опита да заспи, но не успя. Все този Триъгълник. Твърде много хора, прекалено малко пространство.
Във вилата на СИС Ланг, Паксман и двамата радисти си разделиха една каса бира, примъкната незабелязано от Британското посолство. Те също разглеждаха картата, също виждаха триъгълника, също изпитваха напрежението.
— Една-едничка скапана бомба, една шибана, малка, недодялана, за пръв път направена, по-малка от бомбата над Хирошима, взривена във въздуха или на земята… — продума Ланг.
И без да са учени, можеха да кажат, че първият взрив ще убие повече от сто хиляди млади войници. В рамките на няколко часа радиационният облак, всмукал милиарди тонове активен пясък от пустинята, щеше да покоси всичко по пътя си със смърт.
Корабите в морето щяха да имат време да се херметизират, но не и войските на сушата или хората в саудитските градове. На изток той щеше да се разширява по пътя си над Бахрейн и съюзническите летища, отравяйки морето, до брега на Иран, където щеше да изтреби един от видовете същества, които Саддам бе обявил за недостойни да живеят… „Персийци, евреи и мухи.“
— Няма как да я пусне — рече Паксман. — Няма ракета или самолет, който може да го направи.
Далеч на север, скрит в Джебал, в Хамрин, дълбоко в затвора на оръдието със 180-метрова цев, с обсег хиляда километра, Юмрукът на Бога стоеше неподвижен и готов да го призоват в полет.
Къщата в Кадисия не беше съвсем будна и се оказа съвсем неподготвена за посетителите, нахълтали на разсъмване. Когато собственикът й я бе строил преди много години, тя се издигаше сред овощни градини.
Намираше се на пет километра от четирите вили в Мансур, които в същия момент се готвеше да постави под наблюдение майор Заид от контраразузнавателната служба.
Разрастващите се в посока югоизток предградия на Багдад бяха обградили старата къща, а по новата високоскоростна магистрала Кадисия, там където някога имаше праскови и кайсии, сега ревеше поток от коли.
И все пак това беше изискана къща, собственост на заможен човек, вече отдавна оттеглил се от работа, с ограда и собствен парк, в дъното на който все още растяха овощни дървета.
Пристигнаха два камиона, пълни с войници от АМАМ, под командването на един майор, и никак не се церемониха. Ключалката на главната врата отвориха с изстрели, после стовариха ритниците си върху нея, изсипаха се вътре, разбиха предната врата и пребиха престарелия слуга, който се опита да ги спре.
Хукнаха из къщата, разтваряха шкафове, дърпаха пердета и завеси, докато ужасеният собственик се опитваше да защити съпругата си.
Войниците опустошиха дома, но нищо не намериха. Когато старецът ги попита с умоляващ тон какво търсят, майорът му отвърна троснато, че си знаел работата, и претърсването продължи.
После отидоха в градината. В дъното, близо до стената, видяха прясно изкопана пръст. Двама от тях държаха стареца, докато други копаеха. Не беше заравял нищо, но въпреки това откриха онова, което им трябваше.
Намериха един чувал от зебло и когато го изсипаха, всички видяха, че вътре е имало радиопредавател. Майорът не разбираше нищо от радиопредаватели и не можеше да разбере, че износеният морзов предавател в чувала беше на светлинни години от свръхмодерния предавател, който работеше с помощта на сателит като използвания от Майк Мартин, дето все още се намираше под пода в бараката в градината на първия секретар на Съветското Посолство Куликов. За майора от АМАМ радиопредавателите бяха шпионски номера и нищо повече не го интересуваше.