Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
— Да, господин министре, и се излъчват от сградата на посолството като част от нормалния дипломатически трафик. Това е различно. Тук става дума за нелегален предавател, какъвто използват шпионите, и той излъчва залпови предавания, които сме сигурни, че не се приемат в Москва, а много по-близо.
— Залпови предавания ли? — попита Азиз.
Рахмани обясни за какво става дума.
— Все пак не мога да ви разбера. Защо някакъв агент на КГБ, а би трябвало да предполагаме, че това е операция на КГБ, ще изпраща залпови предавания от резиденцията на първия секретар, когато имат пълното право да ги изпращат от много по-мощни предаватели от посолството?
— Не зная.
— Тогава трябва да ми предложите някакво по-добро обяснение, господин бригаден генерал. Имате ли представа какво става извън вашата служба? Знаете ли, че късно снощи се върнах от Москва след напрегнати разговори с господин Горбачов и неговия представител Евгений Примаков, който беше тук миналата седмица?
Знаете ли, че нося със себе си мирно предложение, и ако президентът го приеме — а аз ще му го представя след два часа, — Съветският съюз ще свика отново Съвета за сигурност и той ще забрани на американците да ни нападнат?
При това положение, точно в този момент, очаквате от мен да унижа Съветския съюз, като разреша да проведете обиск във вилата на техния първи секретар? Честно казано, господин генерал, вие трябва да сте луд.
С това всичко приключи. Хасан Рахмани напусна министерството много ядосан, но безпомощен. Все пак имаше едно нещо, което Тарик Азиз не беше забранил. Между стените на къщата си Куликов можеше да е недостъпен. В колата си можеше да е недосегаем. Но улиците не принадлежаха на Куликов.
— Искам да бъде обкръжена — нареди Рахмани на най-добрия си екип. — Нека да е без шум, дискретно, без да се натрапвате. Но искам плътно наблюдение на сградата. Всички посетители, а такива ще има, трябва да бъдат проследявани.
Към пладне екипите от наблюдатели вече бяха по местата си. Седяха в паркирани коли, под дърветата, държейки под око четирите стени на градината на Куликов и двата края на единствената улица, която водеше към нея. Други, разположени по-надалеч, щяха да съобщават по радиото, когато някой влезе или излезе оттам.
По-младият син седеше в трапезарията на бащината си къща и гледаше дългия брезентов чувал, в който се намираше неговият баща. Сълзите се застичаха по лицето му, като си спомни за отминалите хубави години. По онова време баща му беше благоденстващ лекар, с голяма практика, дори се грижеше за семействата на някои от англичаните, след като неговият приятел Найджъл Мартин им го представи.
Спомни си за времето, когато двамата с брат си играеха в градината на Мартинови с Майк и Тери и се запита какво ли е станало с тях.
След час забеляза, че петната, които имаше по брезента, изглеждат по-големи от преди. Стана и отиде до вратата.
— Талат.
— Господарю?
— Донеси ножица и кухненски нож.
Останал сам, полковник Осман Бадри разряза чувала по дължина и в долния край. Сетне отметна брезента. Тялото на баща му беше съвършено голо.
Според традицията това е женска работа, но задачата не беше за майка му. Поиска вода и превръзки, проми и почисти обезобразеното тяло, превърза раздробените стъпала, изправи и омота счупените пищяли, покри почернелите гениталии. Докато вършеше всичко това, плачеше и плачейки, се променяше.
На смрачаване се обади на имама в гробището Алуазия в Рисафа и уреди погребение за следващата сутрин.
Всъщност тази неделна утрин на 17 февруари Майк Мартин беше в града с велосипеда си, но се бе върнал с покупките си, след като провери трите стени за някакви тебеширени знаци на път за вилата преди пладне. Следобеда поработи в градината. Господин Куликов, макар да не беше християнин, нито мюсюлманин, и не празнуваше мюсюлманския свещен ден петък, нито християнския — неделя, си беше у дома, страдаше от настинка и се оплакваше от състоянието на розите си.
Докато Мартин работеше в лехите, проследяващите групи на Мухабарат безшумно дебнеха зад стената. Йерихон, мислеше си той, няма как да остави вест, преди да са минали най-малко два дни; щеше да провери за знаци на следващата вечер.
Погребението на д-р Бадри се извърши в Алуазия в девет часа. В багдадските гробища хората бяха претрупани с работа и имамът едва сварваше да се справи със задълженията си. Само няколко дни преди това американците бяха бомбардирали едно убежище, причинявайки смъртта на повече от триста души. Хората бяха напрегнати. Няколко опечалени от съседно погребение попитаха мълчаливия полковник дали баща му е загинал от американските бомби. Той отговори кратко, че е от естествена смърт.