Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
— А какво трябва да стане?
— Ще се чуе тихо щракане, малка част от украсата ще отскочи, защото е на пружина. Зад нея е кашетът.
Дори находчивостта на мебелистите от осемнайсети век е имала своите граници. След час мосю Леви беше научил агента на Мосад кои са основните десет места, където може да се търси скритото езиче, което ще освободи пружината, за да се отвори отделението.
— Никога не се опитвайте да използвате сила, за да го отворите — настоя Леви. — Така или иначе със сила няма да успеете, да не говорим, че ще останат следи по дървото.
Той подбутна Барзилаи и се засмя. Барзилаи даде на стареца един хубав обяд в „Купол“, сетне взе такси до летището и се върна във Виена.
Рано тази сутрин, 16 февруари, майор Заид и хората му се представиха в първата от трите вили, които трябваше да претърсят. Другите две останаха изолирани, с хора на пост пред всички входове, а обърканите обитатели останаха затворени вътре.
Майорът беше безукорно учтив, но властта му беше неоспорима. За разлика от хората на АМАМ на два километра и половина в Кадисия, хората на Заид бяха специалисти, и следователно по-ефикасни.
Започвайки от пода, където търсиха достъп до скривалище под подовата настилка, те постепенно минаха из цялата къща, стая по стая, шкаф по шкаф, и ниша по ниша.
Претърсиха и градината, но не откриха и следа от предавател. Към пладне майорът се извини на обитателите и си тръгна. Влезе в съседната врата и започна да претърсва следващата къща.
В мазето под централата на АМАМ в Садун старецът лежеше по гръб, привързан за китките и кръста към здрава дървена маса и заобиколен от четиримата специалисти, които щяха да изтръгнат признанието му. Освен тях присъстваше лекар, там беше и бригадният генерал Омар Хатиб, който разговаряше в ъгъла със сержант Али.
Ръководителят на АМАМ определяше менюто от насилия, които трябваше да се упражнят върху стареца. Сержант Али вдигна вежда, съзнавайки, че днес положително ще има нужда от своя комбинезон. Омар Хатиб кимна рязко и излезе. Чакаше го писмена работа горе в кабинета.
Старецът продължаваше да хленчи, че не знае нищо за никакъв предавател, че от дни не е излизал в градината заради лошото време… Инквизиторите не се интересуваха от тези приказки. Вързаха двата му глезена за една дръжка от метла, така че да мине през извивките на ходилата му. Двама вдигнаха краката в необходимото положение със стъпалата нагоре, докато Али и другият му колега взеха от стените тежките бичове от електрически кабел.
Когато започнаха да удрят, старецът се разкрещя, както правят всички, после гласът му секна и той припадна. Кофа ледена вода от ъгъла, където бяха наредени няколко, го свести.
Мъжете почиваха от време на време, отпускайки мускулите на ръцете си, които бяха преуморени от усилията им. Докато се отпускаха, върху превърнатите в пихтия крака изливаха чаши със солена вода. Сетне подновяваха работата си.
Старецът продължаваше да протестира между припадъците, че дори не знае как се работи с радиопредавател и че сигурно е станала някаква грешка.
Към средата на сутринта вече беше окапала кожата и месото от стъпалата на двата крака и през кръвта проблясваха белите кости. Сержант Али въздъхна и кимна, давайки знак, че това трябва да престане. Запали цигара, докато неговият помощник взе къс железен лост, за да натроши пищялите от глезените до колената.
Старецът умоляваше лекаря, като колега, но докторът от АМАМ стоеше вторачен в тавана. Имаше заповед, а тя гласеше да поддържа арестантът жив и в съзнание.
От другата страна на града майор Заид приключи претърсването на втората вила в четири часа, тъкмо когато Гиди Барзилаи и Мишел Леви ставаха от масата си в Париж. И отново не намери нищо. Извини се най-възпитано на ужасената двойка, която наблюдаваше как систематично разрушават дома им, и се пренесе в третата и последна вила.
В Садун старецът припадаше все по-често и докторът реши да протестира пред инквизиторите, защото все по-трудно идваше на себе си. Биха му инжекция с почти незабавен ефект, която отново изостри нервите му.
Когато иглите в мангала се нажежиха до червено, бавно ги забиха в сбръчканата кожа на изсъхналите тестикули.
Малко след шест старецът изпадна отново в кома, но този път лекарят се забави. Работеше задъхано, от страх лицето му се обливаше в пот, но въпреки всички стимуланти, инжектирани пряко в сърцето, нищо не помогна.
Али излезе от помещението и се върна след пет минути с Омар Хатиб. Бригадният генерал погледна тялото и от многогодишния си опит разбра нещо, за което не му трябваше лекарска диплома. Обърна се и с отворена длан зашлеви със страхотна сила свилия се от страх лекар по бузата. Силата на удара, както и славата на човека, който го нанесе, накара лекаря да се просне на пода сред спринцовките и ампулите.