Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
— Три милиона долара. Как, по дяволите, да кажа на Лангли, че е предложил на Йерихон още три милиона гущера, за да ни съобщи къде наистина се намира онова чудо? Онзи иракски дирник трябваше още първия път да каже къде е. Откъде да знаем дали не ни разиграва, за да спечели повече пари.
— Чип — обади се Ланг, — става дума за ядрена бомба.
— Може би — изръмжа Барбър, може би говорим за ядрена бомба. Може би Саддам е имал достатъчно уран, може би навреме го е събрал на едно място. Онова, с което разполагаме, са изчисленията на някакви учени и изявлението на Саддам, ако наистина е правил такова изявление. По дяволите, Йерихон е наемник, може да лъже на разсипия. Учените биха могли да грешат, Саддам лъже на всяка крачка. Какво всъщност сме получили за всички тези пари?
— Готов ли си да поемеш риска? — попита го Ланг.
Барбър се отпусна в един стол.
— Не — рече накрая той, — не, не съм. Добре, ще го уредя с Вашингтон. Сетне ще кажем на генералите. Те трябва да бъдат информирани. Но да знаете, че един ден ще се срещна с този Йерихон и ако ни мами, ще му разгоня фамилията.
В четири часа следобед майор Заид донесе картата и изчисленията си в кабинета на Хасан Рахмани. Внимателно обясни, че този ден е получил третата си триангулация и е свел мястото до ромба, който се виждаше на картата на Мансур. Рахмани се загледа недоверчиво.
— Та това е сто на сто метра — рече той. — Смятах, че съвременната техника може да определи тези източници на предавания с точност до един квадратен метър.
— Ако разполагам с дълго предаване, наистина мога — обясни търпеливо младият майор. — Тогава от прехващащия приемник ще мога да получа лъч, не по-широк от метър. Като го пресека с друг, прихванат от различно място, ще получа въпросния квадратен метър. Но това са ужасно кратки предавания. Излъчват се само две секунди. Най-доброто, което мога да получа, е тесен конус с началната точка на предавателя. Той преминава през страната и колкото по-далеч се намираме, толкова по-широк става. Може би ъгъл от една секунда от един градус по компаса. Но на няколко километра това означава сто метра. Вижте, все пак периметърът не е голям.
Рахмани се вгледа в картата. В отбелязания ромб имаше четири сгради.
— Да отидем и да видим на място — предложи той.
Двамата мъже бродиха с картата из Мансур, докато откриха показания периметър. Кварталът беше жилищен и много заможен. И четирите къщи бяха самостоятелни, с градини и висока ограда. Докато свършиха, се стъмни.
— Изненадайте ги внезапно утре сутринта. Аз ще уредя тихомълком да ги отцепят с войска. Знаеш какво търсиш. Върви със своите специалисти и претърси четирите къщи. Намериш ли онова, което търсиш, значи сме хванали шпионина.
— Има един пробием — рече майорът. — Виждате ли месинговата плочка ей там? Това е резиденция на съветското посолство.
Рахмани се замисли. Нямаше да му благодарят, ако предизвика международен скандал.
— Претърси другите три преди това — заповяда той. — Ако не намериш нищо, ще уредя въпроса за съветската сграда чрез Външно министерство.
Докато говореха, един човек от персонала на гореспоменатата вила беше на пет километра оттам. Градинарят Махмуд Ал-Хури се намираше в старото британско гробище, където сложи тънък плик в една каменна ваза на отдавна изоставен гроб. По-късно направи знак с тебешир върху стената на сградата на Съюза на журналистите. При една обиколка в района късно същата вечер видя, че той вече е изтрит.
Същата вечер в Рияд се проведе секретно съвещание в напълно изолиран кабинет на два етажа под Саудитското министерство на отбраната. Присъстваха четирима генерали и двама цивилни — Барбър и Ланг. Когато свършиха да говорят, четиримата военни потънаха в мрачно мълчание.
— Това истина ли е? — попита един от американците.
— Ако става дума за сто процента сигурност, не разполагаме с такава — рече Барбър. — Но смятаме, че вероятността информацията да е точна, е много голяма.
— Защо сте така убедени? — попита генералът от американската авиация.
— Както може би господата са се досетили, от няколко месеца насам разполагаме с човек, който заема висок пост в Багдад.
Генералите промърмориха в знак на съгласие.
— Не сме си мислили, че информацията за обектите е извлечена от магическото кълбо на Лангли — рече генералът от авиацията, който продължаваше да се ядосва по повод изразените от ЦРУ съмнения за унищожените от неговите пилоти обекти.
— Работата е там — обади се Ланг, — че досега не се е случвало да получаваме от него невярна информация. Би било страхотно отклонение от правилото. Второ, можем ли да поемем този риск?