Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
Настъпи мълчание.
— Има нещо, което не сте взели предвид — каза представителят на американски военновъздушни сили. — Как ще бъде доставено?
— Как ще бъде доставено ли? — попита Барбър.
— Точно така. Да имаш оръжие е едно, а да го доставиш над главите на врага — съвсем друго. Вижте, никой не може да повярва, че Саддам разполага с миниатюризация. Това е свръхтехнология. Така че не може да изстреля това нещо, дори да го има, от танково оръдие, нито от артилерийска гаубица, нито от батарея тип Катюша. Нито с ракета.
— А защо не с ракета, господин генерал?
— Полезният товар — отвърна саркастично летецът. — Дяволският полезен товар. Ако това нещо е недодялано, трябва да мислим за половин тон. Да речем хиляда фунта. А сега знаем, че когато разрушихме Ал-Абеид и Ал-Тамуз, заводът Саад-16 е бил едва във фаза разработка. Ал-Абас и Ал-Бадр — също. Не са оперативни, или се пръскат, или носят малък полезен товар.
— Ами Скъд? — попита Ланг.
— Същото — отвърна генералът. — Ракетата с голям обсег на действие, така наречената Ал-Хусайн, се разпада при повторното влизане в атмосферата и носи полезен товар от 160 килограма. Дори първоначалната, доставена от Съветите Скъд има максимален полезен товар от шестстотин килограма. Прекалено малко.
— Но има и възможност бомбата да бъде пусната от самолет — посочи Барбър. Генералът от авиацията гневно се намръщи.
— Господа, давам ви лична гаранция, че отсега нататък нито един иракски боен самолет няма да стигне до границата. Повечето няма да успеят да се отделят от пистата. Онези от тях, които успеят да го направят и се насочат на юг, ще бъдат свалени на половина път до границата. Разполагам с достатъчно АУАКС, с достатъчно изтребители; мога да го гарантирам.
— А Крепостта? — попита Ланг. — Площадката за изстрелване?
— Свръхсекретен хангар, вероятно подземен, с единична писта, която тръгва от изхода му. В него има Мираж, МИГ, Сухой — заредени и готови да излетят. Но ще го ликвидираме, преди да стигнат до границата.
Решението трябваше да дойде от американския генерал, председателстващ заседанието.
— Ще намерите ли къде се намира това устройство, тази така наречена Крепост? — попита тихо той.
— Да, господин генерал. Вече се опитваме. Сигурно ще ни трябват още няколко дни — отвърна Барбър.
— Намерете го и ние ще го унищожим.
— А настъплението след четири дни, господин генерал? — попита Ланг.
— Ще ви съобщя.
Същата вечер бе съобщено, че настъплението по суша в Кувейт и Ирак е отложено за 24 февруари.
По-късно историците дадоха две алтернативни причини за това отлагане. Едната беше, че американската морска пехота искала да промени основната ос на атаката си с няколко километра на запад и това било свързано с размествания на части, прехвърляне на запаси и нова подготовка. И това беше вярно.
След това в печата се появиха съобщения, че двама британски компютърни хакери проникнали в компютъра на Министерството на отбраната и разместили прогнозите за времето в района на настъплението, като по този начин предизвикали объркване при избора на най-добрия ден за началото на атаката от гледна точка на климатичните условия.
Всъщност между 20-и и 24-и времето беше хубаво и ясно, и се развали тъкмо когато започна настъплението.
Генерал Шварцкопф беше силен мъж и като физика, и като интелект, и като морал. Но би трябвало да е свръхчовек, за да не се поддаде на напрежението от последните няколко дни.
От шест месеца работеше без почивен ден по двайсет часа в денонощие. Не само че бе ръководил най-голямото и най-бързото струпване на бойни сили в историята — задача, която сама по себе си би съсипала един по-слаб мъж, но се бе справил и със сложните проблеми на съжителството с чувствителното саудитско общество, бе запазил мира, когато в безброй случаи междуособните противоречия можеха да взривят коалицията, и бе отклонявал безкрайните добронамерени, но безполезни и изтощителни намеси от страна на американците.
Но не всички тези неща му пречеха през последните няколко дни да потъне в така необходимия му сън. Кошмарите бяха породени от отговорността, защото в ръцете му бе поверен животът на толкова много млади хора.
В кошмарите неизменно присъстваше Триъгълникът. Винаги Триъгълникът. Територия с формата на правоъгълен триъгълник, полегнал на единия си катет. Хоризонталният му катет представляваше бреговата линия от Хафджи надолу край Джубаил до трите свързани града Дамам, Ал Хоба и Дахран.
Перпендикулярният беше границата, която минаваше от брега на запад, първо между Саудитска Арабия и Кувейт, сетне продължаваше в пустинята и преминаваше в границата между Саудитска Арабия и Ирак.