Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
— Кретен! — изсъска Хатиб. — Махай се оттук!
Докторът си събра партакешите и излезе на четири крака. Мъчителя огледа делото на Али. Във въздуха се носеше сладникава миризма, отдавна позната на двамата мъже — смес от пот, ужас, урина, екскременти, кръв, повърнато и слабия аромат на изгорено месо.
— До края продължаваше да твърди, че не знае — рече Али. — Кълна се, че ако знаеше нещо, щеше да го каже.
— Сложете го в чувал и го върнете на жена му да го погребе — разпореди се Омар Хатиб.
Чувалът беше от здрав бял брезент, дълъг метър и осемдесет и широк шейсет сантиметра. Стовариха го пред къщата в Кадисия в десет вечерта. Вдовицата и домашният прислужник вдигнаха чувала бавно и много трудно, защото и двамата бяха стари, внесоха го и го сложиха върху масата за хранене. Жената зае мястото си в единия край и започна да оплаква.
Слисаният домашен прислужник Талат отиде при телефона, но кабелът беше отпорен и нямаше връзка. Като взе тефтерчето с телефоните на господарката си, което не можеше да прочете, той отиде до къщата на аптекаря и помоли съседа да се опита да влезе във връзка с младия господар — с единия или другия, когото намери.
Докато аптекарят се опитваше да се обади, Гиди Барзилаи вече се бе върнал във Виена и пишеше нова телеграма до Коби Дрор, а майор Заид докладваше на Хасан Рахмани, че не е постигнал никакъв напредък.
— Просто го нямаше там — заяви на началника си той. — Ако имаше такова нещо, щяхме да го намерим. Следователно е в четвъртата вила, дома на дипломата.
— Сигурен ли си, че не бъркаш? — попита Рахмани.
— Не, господин генерал. Най-близката къща до тези четири е далеч извън мястото, посочено от пресичащите се лъчи. Източникът на тези залпови предавания беше в ромба на картата. Готов съм да се закълна в това.
Рахмани се поколеба. Трудно се разследват дипломати, защото винаги са готови да се втурнат към Министерството на външните работи да се оплакват. За да влязат в дома на другаря Куликов, трябваше да се отиде нависоко.
Когато майорът си отиде, Рахмани позвъни в Министерството на външните работи. Имаше късмет — външният министър, който от месеци насам почти непрекъснато пътуваше, си беше в Багдад. Нещо повече, седеше на бюрото си. Рахмани си уреди разговор за десет часа на следващата сутрин.
Аптекарят беше добър човек и не спря да върти през цялата нощ. Не успя да се добере до по-големия, но използва своя връзка в армията и стигна до по-малкия от двамата сина на покойния си приятел. Лично не можа да разговаря с него, но неговият човек предаде съобщението.
То стигна до по-малкия син в базата далеч от Багдад на разсъмване. Щом го получи, офицерът взе колата си и потегли. В нормални обстоятелства разстоянието нямаше да му отнеме повече от два часа. В този ден обаче — 17 февруари — му бяха нужни шест. Имаше патрули и пропускателни пунктове на всеки две крачки. Използвайки чина си, успяваше да мине в челото на опашката, да покаже набързо пропуска си и да продължи.
Това обаче не помагаше при разрушените мостове. Трябваше да си изчака реда, за да го прекарат през реката. Стана обяд, докато стигне до къщата на родителите си в Кадисия.
Майка му се втурна в обятията му и заплака на рамото му. Опита се да измъкне от нея подробности — какво точно се е случило, но тя бе изпаднала в пълна истерия.
Накрая я вдигна на ръце и я занесе в стаята й. Сред разпилените из цялата баня лекарства намери шишето с приспивателното, което баща му взимаше, когато от зимните студове го свиваше артритът. Даде на майка си две таблетки и тя заспа.
Помоли стария Талат да направи кафе за двамата и докато седяха на масата, слугата му разказа какво се бе случило от сутринта на предишния ден. Когато свърши, той показа на сина на покойния си господар дупката в градината, където войниците бяха намерили чувала. Младият мъж се покатери на стената и намери драскотини там, където някой я бе прескочил, за да зарови предавателя. Сетне се върна в къщата.
Трябваше да чака — нещо, което не беше по вкуса на Хасан Рахмани, но срещата му с министъра на външните работи Тарик Азиз се състоя преди единайсет.
— Струва ми се, че не ви разбирам добре — рече сивокосият министър, надничайки като бухал иззад очилата си. — На посолствата е разрешено да се свързват със столиците си по радиото и предаванията им винаги са шифровани.