Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
— Сега, след като предателят е мъртъв — рече президентът, мога да разкрия пред вас онова, което не можех да ви кажа преди два дни. Юмрукът на Бога не е унищожен, дори не е погребан. Едно денонощие преди нападението наредих да го преместят на по-сигурно място.
Дълго не стихнаха аплодисментите, с които приближените изразиха възторга си пред невероятния гений на своя ръководител.
Той им каза, че устройството е заминало в Крепостта, чието местоположение не ги интересува, а от Каала ще бъде изстреляно, за да промени хода на историята в деня, в който първият американец стъпи на свещената земя на Ирак.
Глава 20
Вестта, че британските Торнадо са пропуснали истинската си цел в Ал-Кубай, здраво разтърси мъжа, известен просто като Йерихон. Едва намери сили да се изправи и да аплодира президента с подобаващо обожание.
В автобуса със затъмнени стъкла, седнал наред с другите генерали на връщане към центъра на Багдад, той седеше мълчалив най-отзад, потънал в собствените си мисли.
Че използването на устройството, което вече се намираше другаде, скрито на някакво място, наречено Каала или Крепостта, за което не бе чувал и чието местоположение не знаеше, би могло да причини гибелта на много хора, никак не го вълнуваше.
Интересуваше го собственото му положение. От три години беше поставил на риск всичко — разобличаване, провал и ужасна смърт, — за да предава режима в страната си. Целта му беше не просто да натрупа огромно лично богатство в чужбина; това вероятно би могъл да направи с изнудване и кражби в самия Ирак, макар и то да криеше рискове.
Целта беше да се оттегли в чужбина с нова самоличност и минало, осигурени от чуждите му господари, скрит под плаща им, в безопасност от убийците, изпратени да му отмъстят. Видял бе съдбата на онези, които просто крадяха и бягаха — те живееха във вечен страх, докато един ден отмъстителите от Ирак ги намираха.
Той, Йерихон, искаше не само богатство, а и сигурност, така че се зарадва, че вместо Израел ще го ръководят американците. Те щяха да се погрижат за него, да спазят, споразумението, да му създадат нова самоличност, давайки му възможност да се превърне в друг човек, с друга националност, да си построи палат край морето в Мексико и да заживее в разкош и безгрижие.
Сега нещата се бяха променили. Ако запазеше мълчание и устройството бъде използвано, щяха да помислят, че ги е лъгал. Това не беше вярно, но те нямаше да му повярват. Каквото и да станеше, американците щяха да блокират сметката му и всичко щеше да отиде по дяволите. Трябваше по някакъв начин да ги предупреди, че е станала грешка. Още малко рискове и всичко щеше да приключи — Ирак щеше да бъде сразен, президентът свален, а той, Йерихон, щеше да се е измъкнал надалеч.
Останал сам в кабинета си, написа съобщението както винаги на арабски, на тънка хартия, която не заема много място. Обясни за съвещанието тази вечер; че когато е изпратил последното си съобщение, устройството все още е било в Ал-Кубай, както бе казал, но четирийсет и осем часа по-късно, когато самолетите са атакували, то вече не е било там. Че грешката не е негова.
Продължи и разказа всичко, което знаеше: че има тайно място, наречено Крепостта, че устройството се намира там и от нея ще бъде изстреляно, когато първият американец пресече иракската граница.
Малко след полунощ взе кола без отличителни знаци и изчезна в покрайнините на Багдад. Никой не оспори правото му да го направи — никой не би посмял. Сложи съобщението под една плоча в стария двор край улица „Абу Науас“, сетне драсна знака с тебешир зад черквата „Свети Йосиф“ в Християнския квартал. Този път знакът беше малко по-различен. Надяваше се невидимият човек, който прибира съобщенията му, да не загуби много време.
Случи се така, че Майк Мартин напусна съветската вила рано сутринта на 15 февруари. Руската готвачка му беше дала дълъг списък от пресни продукти, които трябваше да закупи, а това щеше да е изключително трудно. Храната започваше да не достига. Проблемът беше в транспортирането, а не в производството на селяните в провинцията. Повечето мостове бяха съборени, а Централен Ирак представлява терен, прорязан от множество реки, които напояват земеделските земи. Принудени да плащат, за да ги превозят през реките, производителите предпочитаха да си останат у дома.
За късмет Мартин започна с пазара за подправки на улица „Шурджа“, сетне мина по уличката зад черквата „Свети Йосиф“. Стресна се, когато видя знака с тебешир.
На тази стена се изписваше полегнала осмица, с единична къса черта, нанесена хоризонтално там, където се пресичаха двата кръга. Но беше предупредил Йерихон, че ако някога има нещо наистина много спешно, вместо черта трябва да има две малки кръстчета, по едно във всеки от кръговете на осмицата. И днес кръстчетата бяха там.