Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Никаква вест не идваше от север, откакто бе пратил Джедоу и Харпър да укрепят фланга, а той имаше съдбовна нужда от мъжете, които бе изпратил натам. Притесни се, че може би е отслабил и двете позиции в усилието да ги задържи.
Натискът на битката за малко го отвлече от грижите, щом усети, че линията около него се огъва — напираха все повече и повече противници, а бранителите оставаха все по-малко. Ерик размахваше меча си и посичаше нападателите като стръкове жито. Чуваше писъци, пъшкания и проклятия от всички страни. Разбираше, че битката вече е достигнала онази фаза, в която не е възможна никаква координация; сега вече битката щеше да се реши само от силата на сражаващите се мъже. Ако бранителите намереха повече решимост в себе си, щяха да победят.
Ерик видя двама противници срещу себе си и в същия миг усети в душата си, че боят е изгубен. Посече първия, разбивайки щита му с безмилостен удар, но едва избегна замаха на втория.
После срещу него се появиха трети и четвърти, и в този момент Ерик разбра, че ще умре. Замахна и улучи втория през лицето, преряза брадичката му до костта и тя се пръсна под натиска на острието. Издърпа меча си и отхвърли мъжа, както котка подхвърля мишка, като го отпрати към двамата мъже зад него.
Ерик съзнаваше, че е въпрос на още няколко мига и беше решен да отведе със себе си колкото може повече врагове.
Нечие острие го перна по лявата ръка, отпра парче от кожата на ръкавицата и остави дълга яростночервена рана над лакътя му.
Удариха го и в слепоочието и коленете му се подкосиха. Той падна по гръб на камъните и се претърколи на няколко крачки. Отпусна се на гръб и загледа петимата войници, понесли се надолу по хълма да го довършат.
Първият войник стигна до Ерик и мечът му се вдигна високо, за да нанесе убийствения удар — и изведнъж една стрела с гъше перо се заби в шията му и той рухна в краката на Ерик.
Нова стрела направо отхвърли назад втория от нападателите. Само дълъг лък можеше да бие с такава сила. Ерик обърна глава и видя няколко мъже в кожени облекла на десетина крачки надолу по пътеката. Мъжете стреляха по нападателите, а пред тях затичаха деца.
Ерик примигна. Не бяха деца, а джуджета, облечени в брони и с бойни чукове и брадви. С бойни викове те се втурнаха срещу нашествениците и започна яростна сеч.
Нечии силни ръце подхванаха Ерик под раменете и го изправиха.
— Как си? — попита го познат глас и Ерик видя усмихнатото лице на Джедоу Шати.
— По-добре — изпъшка Ерик. — Много по-добре.
— Бяхме готови да си дадем главите, сър, когато изведнъж момците, дето напираха да ни убият много се притесниха за собствените си задници — каза сержант Харпър и се ухили, без да обръща внимание на засъхналата кръв по лицето си. — Дойдоха джуджетата и елфите и падна страхотно клане.
Като вятър, издухал облак дим, джуджетата и елфите разчистиха хребета пред очите на Ерик. Едно джудже със златна торква, понесло чук, явно притежаващ могъща сила, приближи и попита:
— Вие ли сте офицерът тук?
Ерик кимна и попита:
— А кой сте вие, сър?
Джуджето се усмихна, пусна чука си, изправи се в цял ръст — малко под пет стъпки — и се плесна с юмрук по гърдите.
— Аз съм негово върховенство Долган, крал на Джуджетата на Запада, вожд на село Калдара и Боен водач на народа на джуджетата на Сивите кули! — Пак се усмихна и рече: — Изглежда, имате нужда от малко помощ.
Ерик се ухили.
— С благодарност.
Един елф приближи и каза:
— Аз съм Галайн, Томас ни помоли да дойдем през хребета от Ястребово гнездо, за да се погрижим тези неканени гости да не се мотаят повече наоколо.
— Пристигате тъкмо навреме.
— Е — каза Долган, — по-добре късно, отколкото никога, а и битката все още си е в разгара. Момците ми с радост ще сбухат няколко глави. — И продължи по-тихо: — Томас се оказа съвсем прав за залога и се заричам, че ще задържим тези убийци по западния склон на хребета.
— Благодаря ви — отвърна Ерик. После седна на една скала и Джедоу започна да го превързва.
По хребета от север дойдоха още от хората му и Харпър докладва:
— Изтласкваме ги на юг, сър.
— Добре — каза Ерик. — Продължете натиска. Ако успеем да ги разбием около Даркмоор, може да спечелим тази битка.
Изчака да го превържат, после стана и се върна на наблюдателния си пункт — голяма скала, която му предлагаше добра гледка към цялото бойно поле.
Врагът се окопаваше зад няколко засланящи скали. Елфските стрелци бяха превърнали двадесетте разкрача открито пространство над тях в мъртва зона и никой не смееше да се покаже иззад скалите.