Магьосническа ярост
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа ярост». Краткое содержание книги:
Направи се, че не я чу.
— Не започнахме като хората.
— Мислиш ли? — каза и се изправи. Постави книгата със заклинания на масичката и се облегна на дивана със скръстени ръце. — По принцип много обичам да ме заравят жива.
— Виж, извинявай, чу ли? Съжалявам за всичко. Бях наистина груб към теб снощи и сега ми е гадно, така че, ако има нещо, което искаш да знаеш…
— Всичко — отвърна тя и се наведе към него със светнали очи. — Чувствам се сякаш съм пренесена в друга страна, чиито обичаи и език са ми непознати. Усещам, че съм намерила липсващата в мен частичка. Частичка, която едновременно ми е и много позната, и изцяло чужда.
Тео завъртя отегчено очи. Боже, сега и за чувства ли щяха да говорят? По-скоро би си извадил окото.
— Освен това — Сарафина стисна устни, с ръце, здраво притиснати в скута и целите побелели — съм много ядосана, че точно на теб трябва да го призная, но в момента скърбя. — При което буквално му се озъби. — Не, че ти пука.
Тео малко се размекна. По дяволите.
— Чух. Много жалко, че всичко това ти се случва наведнъж.
— Да, именно затова мисля, че се чувствам толкова… изгубена. Ако имаш компас за мен, би ми бил от голяма полза.
Той се наведе напред, слагайки ръка на дивана близо до рамото й, извади някаква книга от рафта отзад и се намести толкова близо до нея, че й стана неудобно. Тя миришеше добре. Още вчера го беше забелязал въпреки мириса на пръст, с която се беше опитал да я зарие. Може би беше парфюмът й или пък шампоанът, който ползваше. Сапунът й? Без значение кое от трите, беше едва доловима, но като че ли неделима част от нея. Погледите им се срещнаха и той видя, че очите й блещукаха. Великолепно сини… и изпълнени с най-финия блясък на сълзи.
Тео се отдръпна с книгата в ръка. Надяваше се, че не плаче. Боже, Боже. Последното нещо, от което имаше нужда, беше цивреща жена. Какво, по дяволите, се прави с такава?
След като метна книгата в скута й, той се облегна на стола зад него — на безопасно разстояние. Кучето веднага се настани в скута му. Тео се загледа в пъхтящата и покрита с козина муцуна на Гросет и се опита да сбърчи устни.
— Какво е това? — запита Сарафина, държейки червената книга с твърди корици.
— Всичко, което знаем за себе си. Мика, нашият ерудит и братовчед на лидера на Сборището, я състави и подвърза за всички тук. Доколкото ни е известно, това е нашата история.
Тя взе дебелия том и го заразглежда умислено.
— Вземи го у вас, прочети го и после питай, ако нещо не ти е ясно. — Надяваше се, че така щеше да поддържа връзка с нея, след като напуснеше апартамента му — за всеки случай.
— Още сега да ми отговориш на един въпрос?
— Казвай.
Лицето й се изопна. Тео веднага разпозна страха й.
— Магьосниците червени очи ли имат?
Той замръзна. Неприятни тръпки преминаха през тялото му.
— Познавам само едно същество, което има червени очи, и то не е магьосник.
— Какво?
— Къде си виждала такова?
— Във фермата. Събуди ме посред нощ и за малко да подмокря леглото. Нищо не ми направи, но имаше много заплашително излъчване — каза това и се спря. — И беше неестествено голям. Когато попитах Стефан за това създание, той така и не ми каза какво е, а само, че е любопитно спрямо мен.
Тео потърка брадата си и обърна поглед. Демон. Вероятно Атрика. Но какво, по дяволите, търсеше Атрика на Земята… пак? Въздъхна. Умората си проправяше път навън от най-дълбоките кътчета на тялото му. Боже, изобщо не му се искаше пак да си има вземане-даване с Атрика.
— Не е било човек.
— Добре — продума и замълча, — не е бил човек. А до какво тогава се събудих посред нощ, Тео?
— Демон, предполагам — отвърна красноречиво и я остави да го осмисли. Тео беше израснал с тези неща, а тя — не. Можеше само да предполага колко шокиращо беше всичко за нея. — Самоназовават се като дааеман и идват от място, наречено Юдай. В книгата пише всичко.
— Просто не мога… — запелтечи тя, слагайки ръка на челото си. — Май имам нужда да пийна нещо. Съжалявам. — Тялото й се тресеше леко и лицето й беше пребледняло.
— В кухнята има бутилка уиски, ако наистина искаш. Виж, ще те оставя за минутка. Трябва да звънна на някого.
— Няма проблем.
Тео стана, извади мобилния от джоба си и отиде в спалнята. Чукна копчето за бързо набиране на Томас.
— Атрика отново.