![Каубои и извънземни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/3/kauboi-i-izvnzemni-bg-download.jpg)
Каубои и извънземни [bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Вестерны
Электронная книга - «Каубои и извънземни [bg]». Краткое содержание книги:
Първата й творба е публикувана в сп. „Орбит“ през 1974 година. Забелязана е веднага и получава награда „Джоун У. Кембъл“ за най-добър млад писател. След това два пъти печели „Хюго“ — най-престижната литературна награда за фантасти.
Много бързо холивудски асове на киноиндустрията я привличат, за да пренесе бляновете им от екрана на бялата страница. Нейната адаптация за „Завръщането на джедаите“ на Джордж Лукас се превръща в безспорен бестселър. В следващите няколко години първо адаптира сценария на филма „Дюн“, после пише роман по третата част на „Лудия Макс“ с Мел Гибсън, както и фентъзи истории по филмите „Жената-ястреб“ с Мишел Пфайпфър и „Уилоу“ с Вал Килмър и Джоан Уоли.
Джоан Виндж е автор на романа „Снежната кралица“, спечелил наградата Хюго за най-добър фантастичен роман, и на продълженията му „World’s End“, „The Summer Queen“ (финалист за наградата Хюго) и „Tangled up in Blue“, както и на три романа за героя-телепат Кат — „Psion“, „Catspaw“ и „Dreamfall“ и на книгата „Heaven Chronicles“. Автор е и на множество по-кратки творби, а разказите й, включително спечелилата Хюго новела „Eyes of Amber“, са публикувани в различни престижни списания и антологии. Кратките й творби са събрани в две книги — „Eyes of Amber“ и „Phoenix in the Ashes“. Виндж също така е автор на много романи филмови адаптации, сред които „Лудия Макс“ и книги по „Междузвездни войни“, превърнали се в бестселъри.
Автор е и на „The Random House Book of Greek Myths“ — книга с гръцки митове за млади читатели, с илюстрации на Орен Шърман. Няколко години подред тя рецензира японска манга и аниме за антологиите „The Year’s Best Fantasy and Horror“, под съставителството на Елън Датлоу, Кели Линк и Гавин Грант. В момента Джоан Виндж работи по новата си книга „Ladysmith“ — първи роман от поредица, чието действие се развива в Западна Европа по време на Бронзовата епоха. Дипломата й на антрополог ще се окаже много полезна в този последен проект на авторката.
Не…
След това всичко… стъклената ваза се пръсва… чува глас — нейния? — писъци, писъци… колибата… ослепителна светлина… всепоглъщаща паст на мрака… крясъци… болка…
Не…
Образът й се разтопи в ивици светлина и мрак, и накрая всичко се скри зад непрогледна пелена.
5
Сънуваше… лицата на демони и техните скверни очи… болка като от адови пламъци… писъци… човешки очи, вперени нагоре, бели и забулени като мляко, разляно върху стъкло… пещера, където кошмарни фигури се люлеят пред него, безименни неща, трепкат и тлеят като сенки от пламъци по каменната стена… по стената на колибата…
… стената, таванът, изтръгнати… оглушителен шум и ослепителни светлини… колиба, пещера… жената от снимката с лице, изпълнено със страх… тя крещи, а той се мъчи с цялата си сила…
Но каквото и да се опитва да стори или да спре, е нахалост и тя е изгубена… целият свят се завърта наобратно и наопаки… всичко се променя. Светлината го ослепява, синя, по-ярка от небето и, преди всичко да свърши, чува нейните писъци…
Мъжът, когото шерифът наричаше Джейк Лонерган се сепна и се събуди, а в главата му още кънтяха писъци. Примижа срещу светлината… този път беше лампа, а не слънцето.
И не е синя… Мъжът потърка очи и изстена. Обърна се. Лицето и косата му бяха мокри от нещо, което на пипане не бе вода, а на мирис не бе кръв.
Нещо мазно.
Когато светът дойде на фокус, Джейк различи едно лице — Пърси Долархайд. Пърси отново го наплю.
Този скапан лайнар!
Джейк скочи на крака с намерение да убие на място идиотчето. Пърси отскочи извън обсега му и се разсмя иззад решетките си… същите решетки, които приютяваха и двамата, осъзна Лонерган. Той изтри слюнката от лицето си и изруга тихо. Сетивата му започнаха да се събуждат и пред очите му изплува случилото се в бара. Ето защо е тук и защо го боли толкова много главата… Той докосна цицината зад ухото си — напипа засъхнала кръв и сплъстена коса.
Ела. Тази жена го беше проснала, тъкмо когато той… Проклета да е, кучката му с кучка, вещица! На Джейк му се прииска да не се беше изправял толкова рязко… Догади му се. Примигна няколко пъти и реалността се избистри още малко пред очите му. Той разпозна вътрешността на затвор.
В шерифството в момента нямаше никого — бяха само двамата с Пърси.
— Ще гориш, момче! — закани му се Долархайд.
Гласът му се плъзна по нервите на Джейк като нож за дране на дивеч. Пърси пак се притискаше о решетките, още носеше грозната крива усмивка, която Джейк помнеше. Наложи му се да отклони поглед, за да не повърне.
Но това не можеше да спре гласа на Пърси, както и диарията от подигравателни заплахи.
— Тате идва да ме вземе. От апачите се е научил да убива бавно. Ще те гледам как умираш дълго, дълго…
Без да го поглежда, без дори да става от нара си, Джейк се пресегна през решетките, сграбчи Пърси и тресна челото му в металните пръчки. Долархайд младши се просна на пода.
Адът — това са другите…
Джейк отново се отпусна на нара. Изпита облекчение от настъпилата тишина. Сега вече можеше да се погрижи за главоболието си. Тялото го болеше почти толкова, колкото и главата — спомни си раната на ребрата… спомни си как проповедникът Мийчъм го заши… спомни си всичко до момента, в който се свести рано сутринта. Преди това — нищо. Все още нищо. Все едно съм паднал от небето. Нещо такова каза на проповедника. Спомни си какво му отвърна Мийчъм. „… има една друга такава история… един приятел на име Луцифер.“
Мъжът се загледа се към решетките. Като нищо може и това да е името му, ако се съди по посрещането в това градче. Шерифът твърдеше, че се казва Джейк Лонерган… а законът издирваше Джейк Лонерган — жив или мъртъв. Значи местното правителство бе обявило награда за главата му — а в Санта Фе не плащаха за мъртъвци, освен ако според закона те не бяха нужни никому, освен на дявола.
Джейк Лонерган, според закона, е от хората, които заслужават да бъдат умъртвени като бесни псета. Или, ако бъдат заловени, да прекарат последни си мигове душащи се на ешафода — в агония и унижение.
Поизправи се, този път бавно. Внимателно прекоси килията и се притисна до решетките. Опита се да види таблото с обявите. Забеляза обявлението за залавянето му на бюрото на Тагарт. Притиснал тяло в решетките, можеше да прочете само големите букви. Но това стигаше: