![Каубои и извънземни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/3/kauboi-i-izvnzemni-bg-download.jpg)
Каубои и извънземни [bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Вестерны
Электронная книга - «Каубои и извънземни [bg]». Краткое содержание книги:
Първата й творба е публикувана в сп. „Орбит“ през 1974 година. Забелязана е веднага и получава награда „Джоун У. Кембъл“ за най-добър млад писател. След това два пъти печели „Хюго“ — най-престижната литературна награда за фантасти.
Много бързо холивудски асове на киноиндустрията я привличат, за да пренесе бляновете им от екрана на бялата страница. Нейната адаптация за „Завръщането на джедаите“ на Джордж Лукас се превръща в безспорен бестселър. В следващите няколко години първо адаптира сценария на филма „Дюн“, после пише роман по третата част на „Лудия Макс“ с Мел Гибсън, както и фентъзи истории по филмите „Жената-ястреб“ с Мишел Пфайпфър и „Уилоу“ с Вал Килмър и Джоан Уоли.
Джоан Виндж е автор на романа „Снежната кралица“, спечелил наградата Хюго за най-добър фантастичен роман, и на продълженията му „World’s End“, „The Summer Queen“ (финалист за наградата Хюго) и „Tangled up in Blue“, както и на три романа за героя-телепат Кат — „Psion“, „Catspaw“ и „Dreamfall“ и на книгата „Heaven Chronicles“. Автор е и на множество по-кратки творби, а разказите й, включително спечелилата Хюго новела „Eyes of Amber“, са публикувани в различни престижни списания и антологии. Кратките й творби са събрани в две книги — „Eyes of Amber“ и „Phoenix in the Ashes“. Виндж също така е автор на много романи филмови адаптации, сред които „Лудия Макс“ и книги по „Междузвездни войни“, превърнали се в бестселъри.
Автор е и на „The Random House Book of Greek Myths“ — книга с гръцки митове за млади читатели, с илюстрации на Орен Шърман. Няколко години подред тя рецензира японска манга и аниме за антологиите „The Year’s Best Fantasy and Horror“, под съставителството на Елън Датлоу, Кели Линк и Гавин Грант. В момента Джоан Виндж работи по новата си книга „Ladysmith“ — първи роман от поредица, чието действие се развива в Западна Европа по време на Бронзовата епоха. Дипломата й на антрополог ще се окаже много полезна в този последен проект на авторката.
Жената излъчваше такова напрежение, че му се прииска да отстъпи назад. Вместо това си наля още едно уиски. Вдигна чашата, но ръката му спря насред движението. Нещо наближава… опасност. Не знаеше как разбра. Но разбираше…
— Помести се — промълви той на Ела. Каквото и да издаваше лицето му, тя го послуша. Ръката му се отпусна по-близо до кобура и той се обърна с лице към входа.
Вратите на салона се отвориха. На прага стоеше Тагарт — шериф Тагарт — а зад него бяха наместниците му. Мрачният поглед на Тагарт бе прикован върху мъжа — дулата на пушките лъщяха, до едно обърнати към него.
— Трябва да отидем в шерифството да си поговорим, друже — рече шерифът. Нехайността на тона му никак не пасваше на насочените към мъжа оръжия.
— Няма нужда — мъжът намести шапката си на главата и свали периферията й над очите си. — Само минавам оттук…
Шерифът явно не бе съгласен. Влезе в бара, наместниците му го последваха и тръгнаха към мъжа.
Той разпозна Дъфи, простреляният от Пърси Долархайд, по кръвта на ризата му. Дъфи го гледаше лошо, сякаш заради него е бил ранен.
Всички го гледаха с объркване — все едно имаха пред себе си пръчка динамит със запален фитил.
Защо?
— Джейк Лонерган — каза Тагарт. — Арестуван си!
Кой по дяволите е Джейк Лонерган? Името нищо не му говореше. Но по погледа на шерифа личеше, че би трябвало да му говори.
Мъжът долепи гръб в бара. Не можеше да повярва — очите му станаха стъклени. Невъзможно… още в първия град му устроиха засада! Наистина ли е бандит, издирван престъпник… И не може да си спомни дори това?
Шерифът и хората му бавно приближаваха към мъжа — клиентите по масите се заизнизваха. Един от наместниците дръпна ударника на пушката си.
— Аз не бих… — започна мъжът и вдигна глава.
Наместникът със заредената пушка се взря в лицето на Лонерган и пребледня. Но Дъфи вдигна оръжието си и се прицели.
Исусе, в обявата така ли е пишело — „Жив или мъртъв“? Шерифът и хората му бяха готови да стрелят в стая, пълна с невинни наблюдатели. Толкова ли ги е страх от Джейк Лонерган? Или „мъртъв“ може би им е по-лесно? Мамка му, не иска да нарани никого, но и не иска да умре…
Ръката на мъжа се отмести от пистолета му — той погледна към бутилката уиски на бара, а след това към шерифа и хората му. Най-близко се намираше главният помощник на Тагарт, Лайл, опрял приклада на пушката на рамото си. Дулото сочеше гърдите на Лонерган.
Достатъчно близо… Мъжът грабна дулото с една ръка, измъкна оръжието от ръцете на Лайл и разби бутилката в главата му. Превъртя пушката във въздуха и простреля Дъфи в крака. Удари третия наместник в гърлото — последният се строполи върху масата за карти и се плъзна бавно на земята.
Оставаше Тагарт — погледът му беше ясен, а пушката не трепваше, насочена към Лонерган.
Мъжът стисна дулото и без да се замисля го обърна нагоре, докато Тагарт стреля. Куршумът се заби в тавана, а след миг пушката бе в ръцете на мъжа и той се прицелваше в този, който се бе опитал да го убие. Пръстът му легна на спусъка и започна да се свива…
— Не! — екна момчешки глас.
Мъжът трепна и очите му се стрелнаха към прозореца. Зад стъклото се виждаше едно ужасено лице — детето, което изтича да посрещне шерифа. Сега то гледаше как дядо му ще загине от ръката на непознат.
Мъжът отпусна пръст и свали бавно пушката.
Тагарт вече не го гледаше със страх, а с изумление.
— Не искам беди — рече мъжът.
В този момент една дръжка на пистолет го тресна в главата и той спря да усеща тялото си. Свлече се на пода и започна да се бори да остане в съзнание, докато от всички страни напираше чернота. Отпусна се по гръб и видя размазаното лице на Ела — тя все още държеше в ръка пистолета, с който го халоса.
Тагарт извади собствения си пистолет и прикова мъжа на място, все едно го бе настъпил с крак по врата. Ритна пушката и се приведе да извади пистолета на мъжа от кобура. Шапката на мъжа се валяше до него. Виждаше се натъпкания в нея дагеротип… безименната жена, която му се усмихва с любов…
Пред очите му се разкри блян. Тя влиза в колибата, тяхното убежище… той я поема в ръце и я целува… гордо пуска дисагите си на масата…
Не, недей… Не…
… усмивката й изчезва, когато вижда златото да се разпилява по масата… обръща се към него разярена и извиква „Не!“… а после…