Смъртта на царете [bg]

Горящото село беше в дъното на един залив и не се виждаше, но войниците забелязаха пиратския кораб да излиза иззад скалистия нос, за да се отправи в открито море. Гадитик заповяда атака с пълна скорост, за да отреже колкото може повече възможността на врага да маневрира. Притиснати към брега, пиратите не можеха да направят нищо, за да избягнат „Акципитер“, и римляните нададоха радостен вик; скуката на бавното пътуване от пристанище към пристанище изчезваше под поривите на засилващия се вятър. Юлий гледаше внимателно вражеския кораб и мислеше за разликите, които му беше обяснил Пракс. Трите редици гребла се потапяха във водата в съвършено единодействие, въпреки различните си дължини. Корабът беше по-висок и по-тесен от „Акципитер“ и имаше дълъг бронзов шип на носа — Юлий знаеше, че може да пробие дори тежките кедрови обшивки на римските галери. Пракс беше прав. Изходът никога не беше сигурен, но за този пиратски кораб нямаше бягство. Щяха да се приближат и да спуснат корвуса, и най-добрите бойци на света щяха да се изсипят на палубата на врага. Съжали, че не беше успял да си осигури място там, но всички те бяха предварително определени още преди слизането на Митилена.

Обзет от мисли и предчувствия, отначало Юлий не чу внезапната промяна във виковете на наблюдателя. Погледна нагоре, видя накъде сочи и инстинктивно се отмести от перилата. Друг кораб излизаше от залива, докато те го отминаваха, преследвайки първия. Насочваше се право към тях и Юлий видя как таранът се подава от вълните. Идваше с пълна скорост и с издути платна, подпомагащи гребците. Бронзовото острие беше на равнището на ватерлинията им, а палубата беше пълна с въоръжени мъже, повече, отколкото обикновено побираха бързите пиратски кораби. Юлий се сети, че димът е бил за заблуда. Това беше капан и те бяха скочили право в него.

Гадитик не се поколеба, прие заплахата и даде заповеди на офицерите си, без да губи и секунда.

— Засилете хода! Идват право към нас — излая той и барабанчикът долу започна да бие в по-бърз ритъм.

Последната, най-голямата скорост, можеше да се използва само за кратък тласък, преди робите да започнат да припадат, но дори и малко по-бавният ход на атаката беше ужасно напрежение за тях. Сърца се пръсваха в битките и когато това се случеше, трупът пречеше на останалите гребци и вадеше от строя цялото гребло.

Първият кораб се приближаваше бързо и Юлий разбра, че гребците му гребат в обратна посока и корабът атакува. Беше добре планирана хитрост да примамят римската галера близо до брега. Без съмнение сандъците със сребро в трюма бяха мечтана от пиратите плячка, но нямаше да бъдат спечелени лесно.

— Катапултите… по първия кораб… стреляй! — извика Гадитик и проследи пътя на камъните, когато се извисиха над вълните.

Наблюдателят на бушприта извика на двете команди: