Смъртта на царете [bg]

Гадитик изпрати резервите си към другия борд на „Акципитер“ с намерението да ги прехвърли на противоположната страна, за да разцепят защитниците й. Беше разумен ход: ако първата трирема можеше да бъде превзета достатъчно бързо, всичките му хора щяха да отблъснат атаката на втората и битката вероятно нямаше да бъде загубена. Гадитик стисна здраво меча си, изпълнен с безполезно възмущение. Не можеше да очаква пиратите да се оставят да бъдат накълцани на парчета от войниците му. Вярно, те бяха крадци и просяци и искаха да се докопат до среброто в трюмовете му, глутница дръгливи псета, които искат да повалят римския вълк. Но бяха много — всъщност две глутници. Ръката му затрепери, когато видя, че греблата от едната страна на втората трирема се вдигат нагоре и тя се засилва към любимия му кораб. Чуваше виковете на робите от долната палуба, неспирния хор на ужаса, който му действаше на нервите.

Юлий получи силен удар по бронята, изсумтя и посече врага през лицето. В следващия миг към него пристъпи един брадат гигант. Държеше тежък ковашки чук, целият в кървави кичури коса. Мъжът се озъби, изрева и замахна към рамото му. Юлий се дръпна и по навик вдигна ръка, за да парира. Костите на китката му изпукаха от удара и той извика от болка. Кабера се стрелна бързо между двамата и заби камата си във врата на гиганта, но той само изрева и размаха чука, за да отблъсне лечителя. Юлий посегна за собствената си кама с лявата си ръка; опитваше се да не обръща внимание на болката от стържещите кости. Главата му се замая и изведнъж му се стори, че е някъде далече, но огромният мъж още представляваше опасност, макар че кръвта бликаше като фонтан от раната на врата му.

Бикоподобната фигура се олюля и залитна. Чукът се стовари върху главата на Юлий с тъп удар, той падна и изгуби съзнание. От носа и ушите му потече кръв. Битката продължаваше.