Смъртта на царете [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-611-4
- Переводчик: Славянка Мундрова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Смъртта на царете [bg]». Краткое содержание книги:
„Големите събития и бруталността на епохата са пресъздадени блестящо и правдоподобно. Описанието на насилието е мощно… битка в цирка, въстаналите роби, боевете в Гърция, уличните схватки — наистина страхотно четиво!“ Гардиън
„Ако Ви е допаднал „Гладиаторът“, ще харесате „Цезар“.Таймс
— Две точки по-надолу!
Тежките машини бяха заредени почти моментално. По двама души набиха здрави клинове в дупките, с което коригираха ъгъла за изстрелване на зарядите, докато техните другари дърпаха лостовете назад, за да опънат въжето от конски косъм, два пъти по-дебело от човешко бедро.
Пиратският кораб се извиси почти над главите им и катапултите стреляха отново. Този път порестите камъни бяха напоени в масло и запалени: извиха се към вражеската трирема, като оставиха димни опашки във въздуха. Паднаха на пиратската палуба — трясъкът се чу ясно — и легионерите, обслужващи катапултите, завикаха радостно, докато зареждаха отново.
Втората трирема се приближаваше и Юлий беше сигурен, че таранът ще удари „Акципитер“ в последните няколко стъпки под перилата на кърмата и ще им отнеме възможността да се движат и дори да контраатакуват чрез абордаж. Щяха да ги обсипят с облаци стрели, приковани и безпомощни. Той извика на хората си да вдигнат щитовете. При абордаж щитовете щяха да са по-скоро пречка, отколкото помощ, но сега, когато „Акципитер“ беше хванат между двата пиратски кораба, римляните щяха да имат отчаяна нужда от прикритие.
След няколко секунди стрели започнаха да съскат към тях — идваха и от двете вражески триреми. Летяха без ред или специален прицел, само непрекъсната стрелба с надеждата някой легионер да падне прикован под някоя от дългите черни стрели.
Понеже пътят отпред беше блокиран от първата трирема, „Акципитер“ трябваше да завие, като всички гребла от едната страна загребат в обратна посока. Загребванията бяха тромави, но все пак ставаше по-бързо, отколкото просто да ги вдигнат неподвижно, докато гребците от другата страна извъртат кораба. Завоят ги забави, но Гадитик беше видял, че трябва да се насочат навън, иначе щеше да бъде хванат между двата кораба, когато вторият се придвижеше успоредно на „Акципитер“.
„Акципитер“ се провря покрай бушприта на първата трирема и потрепери, когато скоростта намаля. Гребците веднага издърпаха греблата. Професионалистите на триремата не бяха достатъчно бързи и корпусът на римския кораб помете трите реда весла, като размаза гребците на пиратския кораб в кървава каша.
Преди римският кораб да стигне до половината на първата трирема, бронзовият таран на втория пиратски кораб се заби в „Акципитер“ с трещящия грохот на счупени греди. Целият кораб изстена от удара като живо същество. Робите долу завикаха ужасено. Всички бяха приковани към пейките и ако корабът потънеше, щяха да се издавят.
Дъждът от стрели обсипваше палубата на „Акципитер“, но щитовете предпазваха римляните от повечето удари; а после тежкият корвус се люшна напред, като че ли увисна във въздуха за момент, въжетата паднаха прерязани и тежката рампа се впи в палубата на вражеския кораб; шиповете й я задържаха сигурно, като неизбежно възмездие.
Първите легионери затичаха по корвуса срещу чакащите пирати. Обичайното предимство на римляните, многочислеността им, се стопи в боя с два атакуващи кораба. И двата изглеждаха претъпкани с бойци, броните и оръжията им бяха смесица от разни времена и народи, явно бяха събирани из всички крайбрежни пристанища.
Юлий видя, че Кабера е до него — обичайната му усмивка липсваше. Старецът беше взел кама и щит, но иначе беше облечен в обичайните си дрехи: Гадитик му беше позволил да ги носи, стига да го преглеждат за въшки два пъти месечно.
— По-добре да стоя до тебе, отколкото долу в тъмното — измърмори лечителят.
Двамата се снишиха под дървените си щитове, за да избегнат поредния дъжд от стрели. Една прониза щита на Юлий точно до ръката му и го отметна назад. Той подсвирна, като видя, че назъбеният връх е излязъл от другата страна.
Тежки бронзови куки се удариха с трясък в дъските. Пиратите започнаха да скачат на палубата на „Акципитер“ и шумът на битката заехтя — дрънчене на мечове и викове на триумф и отчаяние.
Юлий видя Светоний да разпръсва хората си в редица, за да посрещнат нападателите, и бързо нареди на своите двадесет войници да го подкрепят, макар да бе сигурен, че те биха се спуснали натам и без него. Нямаше да се предадат, въпреки че „Акципитер“ беше притиснат и всички на палубата го знаеха. Римляните нападаха свирепо, първите на корвуса прочистваха палубата пред себе си, без да обръщат внимание на раните си.
Кабера стоеше плътно до Юлий и това донякъде успокояваше младия мъж: напомняше му за други битки, в които бяха оцелели заедно. Може би старият лечител умееше да привлича късмета, помисли той, и после се озова сред дъгата от вражески остриета, и започна да сече почти несъзнателно: тялото му реагираше в ритмите, на които Рений го беше учил толкова години.