Смъртта на царете [bg]

„Акципитер“ се провря покрай бушприта на първата трирема и потрепери, когато скоростта намаля. Гребците веднага издърпаха греблата. Професионалистите на триремата не бяха достатъчно бързи и корпусът на римския кораб помете трите реда весла, като размаза гребците на пиратския кораб в кървава каша.

Преди римският кораб да стигне до половината на първата трирема, бронзовият таран на втория пиратски кораб се заби в „Акципитер“ с трещящия грохот на счупени греди. Целият кораб изстена от удара като живо същество. Робите долу завикаха ужасено. Всички бяха приковани към пейките и ако корабът потънеше, щяха да се издавят.

Дъждът от стрели обсипваше палубата на „Акципитер“, но щитовете предпазваха римляните от повечето удари; а после тежкият корвус се люшна напред, като че ли увисна във въздуха за момент, въжетата паднаха прерязани и тежката рампа се впи в палубата на вражеския кораб; шиповете й я задържаха сигурно, като неизбежно възмездие.

Първите легионери затичаха по корвуса срещу чакащите пирати. Обичайното предимство на римляните, многочислеността им, се стопи в боя с два атакуващи кораба. И двата изглеждаха претъпкани с бойци, броните и оръжията им бяха смесица от разни времена и народи, явно бяха събирани из всички крайбрежни пристанища.

Юлий видя, че Кабера е до него — обичайната му усмивка липсваше. Старецът беше взел кама и щит, но иначе беше облечен в обичайните си дрехи: Гадитик му беше позволил да ги носи, стига да го преглеждат за въшки два пъти месечно.

— По-добре да стоя до тебе, отколкото долу в тъмното — измърмори лечителят.

Двамата се снишиха под дървените си щитове, за да избегнат поредния дъжд от стрели. Една прониза щита на Юлий точно до ръката му и го отметна назад. Той подсвирна, като видя, че назъбеният връх е излязъл от другата страна.

Тежки бронзови куки се удариха с трясък в дъските. Пиратите започнаха да скачат на палубата на „Акципитер“ и шумът на битката заехтя — дрънчене на мечове и викове на триумф и отчаяние.

Юлий видя Светоний да разпръсва хората си в редица, за да посрещнат нападателите, и бързо нареди на своите двадесет войници да го подкрепят, макар да бе сигурен, че те биха се спуснали натам и без него. Нямаше да се предадат, въпреки че „Акципитер“ беше притиснат и всички на палубата го знаеха. Римляните нападаха свирепо, първите на корвуса прочистваха палубата пред себе си, без да обръщат внимание на раните си.

Кабера стоеше плътно до Юлий и това донякъде успокояваше младия мъж: напомняше му за други битки, в които бяха оцелели заедно. Може би старият лечител умееше да привлича късмета, помисли той, и после се озова сред дъгата от вражески остриета, и започна да сече почти несъзнателно: тялото му реагираше в ритмите, на които Рений го беше учил толкова години.