![Натрапчиви мисли за петък [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/2/1/natrapchivi-misli-za-petk-bg-download.jpg)
Натрапчиви мисли за петък [bg]
- Автор: Френч Никки
- Серия: Фрида Клайн [bg] #5
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: AMG
- ISBN: 9786197494129
- Переводчик: Антоанета Тошева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Натрапчиви мисли за петък [bg]». Краткое содержание книги:
Петата мистерия на Ники Френч се отличава със страхотен стил и интригуващи герои… Поредица от обрати, водеща Клайн към срещата лице в лице с убиеца в един наистина силен финал. Publishers Weekly
Напрегната, плашеща, приковаваща вниманието. Easy Living
— Не бях сигурна дали трябва да дойда — помислих си, че може би изобщо не е важно — но съпругът ми ме убеди, че съм длъжна да го направя. И ето ме тук. — Тя направи жест с костеливите си ръце.
— Разбирам, че сте дошли във връзка с Александър Холанд.
— Да.
— Познавахте ли го?
— О, изобщо не го познавах. Но когато видях лицето му по телевизията, веднага се сетих за него.
— Откъде ви е познато лицето му?
— Видях го само веднъж, но няма как да го забравя. Прибирах се вкъщи и той изведнъж се появи там.
— Там?
— Да. Изведнъж се появи, като тичаше и се препъваше по тротоара, и едва не ме събори. През цялото време крещеше. Крещеше много силно. Лицето му беше така изкривено от гняв, че се изплаших. Помислих, че ще прояви някакво насилие. В ръката си държеше полупразна торба за боклук и я хвърли по нея. Отвътре изпаднаха тениска и книга, той се наведе, взе ги и отново ги хвърли по нея. Изглеждаше като обезумял.
— Споменахте „нея“. Той по някаква жена ли крещеше?
— Да.
— И по същата жена хвърли торбата за боклук?
— Да. Предположих, че й връща някакви нейни вещи.
— Тя близо до него на тротоара ли беше?
— Не, беше до вратата, която е на няколко метра от улицата, и…
— Почакайте, госпожо Фокстън. Можете ли да ми кажете къде точно се случи това? Коя е тази врата?
— Мислех, че съм го споменала. Става въпрос за онази клиника в Примроуз Хил.
— Имате предвид „Складовете“ ли?
— Не й знам името. Намира се край градинския център „Уерам“.
— Значи е същата. А на коя дата беше?
— По-миналата седмица във вторник — връщах се от болницата. Около три и половина следобед.
Хусейн пресметна наум: десети юни. Десет дни преди тялото на Александър Холанд да бъде открито как се носи по Темза с прерязано гърло; в най-добрия случай три дни преди да бъде убит. И същия ден, когато по думите на Фрида тя го е „видяла бегло“.
— Как изглеждаше жената?
— Не я огледах добре. С бледа кожа. Мисля, че беше с тъмна коса. Във всеки случай не беше руса.
— Имате ли представа на каква възраст беше?
— Не съм сигурна. Нито млада, нито възрастна. Може би между трийсет и пет и четиресетгодишна.
— Тя отвърна ли му?
— Не. Не си спомням дали изобщо каза нещо. Един мъж се присъедини към нея. Той понечи да се намеси, но тя го спря.
— Как?
— Мисля, че просто го хвана за ръката. Не съм сигурна. Повече ме притесни човекът на тротоара. Беше ей на такова разстояние от мен. — Тя разпери длани, за да покаже на Хусейн. — Не можех да мина покрай него.
— Какво стана по-нататък?
— Мъжът ритна една кофа за смет и се отдалечи с широки крачки, а тя вдигна торбата за боклук, сложи в нея книгата и тениската и я завърза. Изглеждаше напълно спокойна. Дори прекалено спокойна. После влезе вътре. Това беше всичко. Всъщност нищо особено не се случи. Просто си помислих, че може да ви е от полза. Може би само ви губя времето.
— Не ни губите времето. Признателни сме ви, госпожо Фокстън.
— Тръпки ме побиват, като си спомня лицето му. Толкова разярено. А после научих, че е бил убит. По-малко бих се изненадала, ако той беше убил някого.