![Нови римски разкази [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/9/1/novi-rimski-razkazi-bg-download.jpg)
Нови римски разкази [bg]
- Автор: Моравиа Альберто
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- Переводчик: Велимира Костова-Върлакова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Нови римски разкази [bg]». Краткое содержание книги:
Не знам как съм извървял пеша целия този нескончаем път, но внезапно излязох на Апия Антика10. Сега умирах от страх не толкова от духовете, колкото да не бъда замесен в онова убийство. Същевременно, не знам как, представата за духовете се смесваше с представата за престъплението, все едно духовете, обидени, искаха да ми изиграят номер, като сложат мъртвата жена на мястото, където се надявах да намеря жълто куче. И така, беше сигурно, че жената е била убита, но не бях толкова сигурен дали това убийство не го бяха пожелали духовете.
В онази нощ не заспах. На сутринта казах на родителите си, че отивам в Дженацано, където имам чичо селянин. Във влака прелистих вестника и намерих грозната новина на едикой си километър на еди-кой си път сред развалините намерен труп на лека жена. Помислих си, че нещастницата е искала да разкаже хубавата си приказка на някого другиго. А той и е разказал своята с удари с нож.
В Дженацано останах около две седмици, бях доста уплашен. После се върнах в Рим, но не отидох в Порта Фурба, при моите; преместих се до Прима Порта, в другия край на града, където намерих работа като келнер в селска гостилница. Не исках да виждам Джеремия, донякъде заради петте хиляди лири, но повече заради онази ужасна нощ. Така го загубих от погледа си. На ръката си обаче още нося пръстена от калай с червения камък.
ВУЙЧО
Обърнете внимание на възрастта: до трийсет и пет години живях със сестра си Елвира, трийсет и осем годишна, със съпруга и и с осемнайсетгодишната им дъщеря Агатина. Дотогава това беше моето семейство, защото бяхме заедно с мама, която после умря; но докато беше жива тя, семейството, така да се каже, беше на преден план пред личните ни чувства. Когато се сгодих, малко преди смъртта на мама, най-сериозно възнамерявах да заведа годеницата си вкъщи и да останем с тях. Бяхме истинско сплотено семейство: аз обичах сестра си, бях приятел със зет си, а Агатина я имах като своя дъщеря. Тя беше брюнетка с бледо лице, сериозни тъмни очи и на шестнайсет години беше още дете, но след това за година-две се превърна в жена. Бях много привързан към нея, донякъде защото израсна пред очите ми, но също и заради благородния и, тих характер, пълен с нежност и доброта. Изглеждаше попривързана към мен, отколкото към родителите си; а аз, от своя страна, не виждах нищо лошо от време на време да разговарям с нея като вуйчо с племенница, още повече, че беше умна и често ме изненадваше с разсъждения и наблюдения, твърде зрели за възрастта и.
Мама обаче умря, а аз бях сгоден; изобщо, когато се ожених, което стана година след смъртта на мама, разбрах, че животът в семейството е свършил, или по-точно бе настанало време да създам свое семейство. И така, отидох си; те живееха на Виа Тусколана, аз се преместих да живея на другия край на града, до гробницата на Нерон. Напусках ги със съжаление, но бях схванал необходимостта да го направя. Освен това гаражът, нает в съдружие със зет ми, се намираше недалеч оттам, на Виа Касия. Агатина и сестра ми помогнаха на моята жена да уреди дома ни и след това продължихме да се виждаме често, най-малко веднъж в седмицата.
Една неделя сутрин, три месеца след като се бях преместил в новата къща, сестра ми се обади по телефона и ме повика веднага да отида у тях; трябвало да ми говори. Попитах какво се е случило и тя започна:
- Агатина... - и млъкна.
Попитах разтревожен:
- Агатина? Какво е станало с Агатина?
Тогава тя изговори набързо:
- Нищо, не мога по телефона; ела тук и ще ти кажа.
Предупредих жена си, че ще отида при Елвира, яхнах мо-торчето и по Виа Касия, после Фламиния, по Корсо, край Колизея и Сан Джовани стигнах до Тусколана. Зет ми живееше в една от онези големи жълти сгради, извън Порта Сан Паоло, с просторни като площади дворове и много входове - от А до Е. Оставих моторчето при портиера, той ме познаваше, и се изкачих на четвъртия етаж във вход Б. Елвира отвори веднага, все едно ме е чакала зад вратата. Сестра ми е висока и силна жена, с орлов взор и загоряло, здраво лице. От
пръв поглед забелязах опънатите и черти, бледността и умората, тъмните кръгове под очите; изглеждаше остаряла с десет години. Мина пред мен в столовата, която им служеше и за гостна, и без да сяда, каза някак внезапно:
- Агатина направи опит да се самоубие.
- Ей, какво говориш.
- Със сънотворни. Не е взела много, но... От болницата я върнаха вкъщи. Сега лежи.
- Но защо?
- Никой не знае. Не иска да ни каже. Не говори, нищо не казва, баща и я моли, дори се ядоса, но не помогна. Повиках те, защото ти има такова доверие, дано на теб да каже.