Онзи, който убие дракона [bg]

— Записах си — каза Бекстрьом и за по-сигурно го отбеляза в черното си тефтерче. — Друго?

— Нека се върна на капака от тенджера — продължи Ернандес. — Чугунен е, горната страна е покрита със син емайл. Комплект е с тенджерата, която беше на котлона в кухнята. Диаметър 28 сантиметра, с дръжка. Тегло близо 2 килограма. Жертвата има най-малкото шест тежки удара с капака. Първият го улучва от дясната страна горе на темето. Направен е косо изотзад, та предполагаме, че жертвата е била ударена на излизане от тоалетната. Извършителят го е причакал зад вратата ѝ. Даниелсон залита напред с глава към дневната, крака към входната врата, и пада по корем или евентуално на една страна. Следват още два удара в тила. После извършителят трябва да го е обърнал и да го е довършил с поне три удара в лицето.

— Откъде сте толкова сигурни за последователността? — намеси се Бекстрьом.

— Няма как да бъдем напълно сигурни, но във всеки случай това описание пасва най-точно на черепните фрактури и останалите наблюдения от мястото, където се е случило. Вида на антрето, положението на пръските и прочее. Впрочем по капака има и кръв, и кичури коса, и парченца кост от черепа. Плюс фактът, че капакът пасва доста точно на контузиите по главата на жертвата. Нашият извършител не само е силен. Според ъгъла на нанасяне на ударите трябва да е и доста висок. При това си мисля, че е бил адски бесен на жертвата. Още първият удар е бил смъртоносен. Двата по темето и тила може да е нанесъл за всеки случай, така да се каже, та може да се обяснят като приемливи. Трите в лицето, говорим за минимум три удара, обаче явно са чисто издевателство. Като имаме предвид при това, че трябва да е оставил капака, за да може да обърне жертвата, преди отново да заудря.

— И колко висок е тогава? — попита Бекстрьом.

— Даниелсон е 188. Така че поне 180. А според мен дори десетина сантиметра повече. 190.

— Освен ако не е професионален баскетболист, разбира се — заяде се Бекстрьом. — Треснал го е направо отгоре по главата. Сигурно си виждал как точно забиват? Или пък може би тенисист. Бил сервис с капака за тенджера.

— Средната гъстота на професионалните баскетболисти в конкретния район вероятно е сравнително ниска — констатира Ернандес без помен от усмивка. — Същото навярно важи и за тенисистите — добави и изкриви устни.

Готин пич, помисли си Бекстрьом. Най-сетне черничка с чувство за хумор.

Ернандес смени темата. Първо разказа за откритието в контейнера, направено от полския строителен работник.

— Сега чакаме само уведомление от лабораторията дали кървавите следи са от жертвата. Ако съвпадат, безспорно ще стане изключително интересно. За съжаление, не успяхме да намерим отпечатъци. Нито по дъждобрана, нито по ръкавиците и пантофите. Мерките на дъждобрана и пантофите са като на Даниелсон. Висок и як, четирийсет и четвърти номер обувки.

— А колко месеца ще минат, докато получим отговор от лабораторията? — почуди се Бекстрьом.

— Всъщност успяхме да се спазарим за предимство — отвърна Ернандес. — След уикенда ще имаме данните на колегите от Линшопинг. Ако обобщим всичко до този момент — продължи Ернандес, — най-вероятно става въпрос за извършител, който е физически силен, доста над средния ръст и определено има зъб на жертвата. Ако се окаже, че онези дрехи съвпадат и принадлежат на Даниелсон, както капакът от тенджерата и чукът, той очевидно е и опитен. Облича си дъждобрана на жертвата, за да не изцапа дрехите си с кръв. Събува си обувките и нахлузва пантофите на жертвата по същите причини. Слага си ръкавиците за миене на съдове, за да не оставя отпечатъци. Единственото, което ни смущава, е поведението на госта за вечеря, защото на по-ранен етап същата вечер е оставил огромно количество отпечатъци по чинии, чаши и прибори. Не изглежда да е направил никакво усилие да ги изтрие.

— Мен това не ме притеснява. Ни най-малко — отбеляза Бекстрьом и поклати глава. — Пияниците са устроени точно по този начин. Първо сяда да порка с Даниелсон. После внезапно нещо му докривява и щом Даниелсон отива до тоалетната, онзи изува патъците, слага пантофите, дъждобрана и ръкавиците, грабва капака и се залавя за работа веднага щом домакинът излиза от клозета и се олюлява там в опит да си вдигне ципа. Вечерята преди това най-вероятно е забравил.

— С Петер разсъждавахме горе-долу в същата насока — кимна Ернандес. — Освен това ни се струва, че не става въпрос за чист гняв, а може да има и по-рационални мотиви.

— Като например?

— Да го е обрал — отвърна Ернандес.

— Точно — наблегна Бекстрьом. — Което доказва какъв скапан малоумник е. Да обере тип като Даниелсон. Все едно да стриже плешивец.

— Може би в случая не е било точно така — обади се Ернандес. — В най-горното чекмедже от дясната страна на писалището му намерихме не какво да е, а пачка печеливши фишове от Солвала. Осребрени, захванати с ластик, подредени прилежно по дати. Най-горният е от надбягванията във Вала същия следобед и вечерта на убийството. Бонът е на стойност 20 620 крони, а парите са изтеглени от касата на хиподрума веднага след състезанието. Между другото, това е било първото надбягване по талон V65 в 18:30. Парите обаче не открихме. Портфейлът му например, който впрочем се намира на писалището в неговата спалня, е празен, като изключим пачка визитки.

— Ти да видиш — рече Бекстрьом. — Ти да видиш — повтори.

Трябва да е бил абсолютният джакпот за такъв като Даниелсон, помисли си той.