Тайната на фараоните [bg]

Джо се изправи и пристъпи напред. Усещаше много силно замайване, сякаш някой го дърпаше назад. Преди да направи още една крачка, усети, че губи равновесие. Първата му мисъл бе, че токсинът го е поразил, но не, не си въобразяваше, някой наистина го дърпаше назад, сякаш го беше вързал с въже под лопатките.

Бързо се сети за причината. Бяха паднали през вратата на болничната лаборатория за ядрено-магнитен резонанс. На три метра зад него имаше машина с размерите на малка кола. Тя беше изпълнена с мощни, свръхохладени магнити, които не можеха да се изключат. Едно лято беше работил в болница и знаеше какви са опасностите от тези машини — всичко желязно, щеше да бъде привлечено към тях с голяма сила. А Джо имаше метална бутилка на гърба си и метален шлем на главата.

Наведе се напред под наклон от трийсет градуса, борейки се с магнитната сила на машината, опитваше се да ѝ попречи да го отлепи от пода. Направи няколко крачки в тази поза, като човек, който върви в силен ураган, но напредваше мъчително бавно.

Раненият му противник беше само на три метра от него и все още се съвземаше от удара в пода, но въпреки усилията си Джо не можеше да го достигне.

Наведе се още, напъна по-силно и стъпи върху хлъзгаво петно на пода. Подхлъзна се и изгуби сцепление. Само толкова бе нужно. В следващия миг беше отлепен от пода и полетя във въздуха.

Гърбът му се блъсна в извитото лице на машината, главата му се удари в друга секция и рикошира с оглушителен трясък.

Магнитите го държаха здраво и той увисна там под странен ъгъл. Дори краката му бяха залепнали, заради стоманените пластини в ботушите, а лявата ръка — благодарение на стоманата в часовника му. Той успя да издърпа дясната си ръка от машината, но беше невъзможно да освободи нищо друго.

Междувременно нападателят идваше в съзнание. Изправи се, погледна към Джо и поклати глава, сякаш му се привиждаше. Започна да се смее и вдигна пистолета, но той веднага излетя от ръката му и се залепи на корпуса на машината до Джо.

Джо се извъртя и се протегна към него, но пистолетът си остана залепнал и извън обхвата му.

Нападателят изглеждаше изненадан, но веднага се съвзе. Мина на друго оръжие, къс триъгълен нож с дупки на бронзовата дръжка. Той плъзна пръсти в дупките, сви юмрук и тръгна към Джо.

— Дали да не поговорим за това — каза Джо. — Мисля, че имаш нужда от помощ, нали? Може би някой по-добър план за лечение. Вероятно нещо, което покрива и психичните заболявания.

— Най-добре приеми неизбежното — каза мъжът. — Така ще е по-лесно.

— За теб — сигурно.

Мъжът се хвърли напред, но Джо откъсна крак от машината и го изрита в лицето.

Ударът зашемети убиеца и го запрати назад. Той се разгневи, вдигна ръка и се приготви да пробие смъртоносна дупка в гърдите на Джо, когато вратата зад тях се отвори. Кърт стоеше там със стойка за системи в ръка. Пусна я и металният прът полетя към тях. Прониза тялото на нападателя като копие и го прикова към машината до Джо.