За духа на законите

Аз моля да се обърне внимание на силата на гения, която е трябвало да притежават тия законодатели, за да се види, че нарушавайки всички приети обичаи и смесвайки всички добродетели, те показват на света каква мъдрост са притежавали. Ликург, смесвайки грабежа с духа на справедливостта, безжалостното робство с крайната свобода и най-свирепите чувства с най-голямата умереност, дава на своя град устойчивост. Той привидно му отнема всички ресурси: занаяти, търговия, пари, градски стени; защото там има амбиции, а няма надежда да бъдат удовлетворени те; има естествени чувства, но няма ни деца, ни мъж, ни баща; от целомъдрието е отнета дори срамежливостта. Това са пътищата, по които Спарта върви към славата и величието; и нейните институции са били толкова непогрешими, че никакви битки, спечелени над нея, не са можели да я сломят, ако не са сломявали нейната държавна уредба.

По такива закони са били управлявани Крит и Лакония. Лакедемон последен отстъпва на македонците, а Крит е последна плячка на римляните. Самнитите са имали същите институции и те станали причина римляните да отбележат двадесет и четири триумфа.

Същата тази изключителност на гръцките институции ние виждаме и днес сред утайката и разложението на нашето време. Един законодател и честен гражданин формира един народ, на който честността е така присъща, както храбростта на спартанците. Г. Пен е истински Ликург; и макар първият да е имал за цел мира, а вторият войната, те си приличат по своеобразния път, на който извеждат своите народи, по възхода на своето влияние над свободния човек, по своето господство над страстите.

Парагвай може да ни даде друг пример. Извършеното тук бе окачествено като престъпление спрямо обществото, което в насладата да се командува вижда единственото благо в живота; обаче винаги е прекрасно да се управляват хората, като се правят те щастливи.

Това общество е достойно за слава затова, че първо даде пример на тези страни как религията трябва да бъде съчетана с хуманността. Възстановявайки страната от опустошенията, нанесени от испанците, то пристъпи към излекуване на една от най-големите рани, нанесени някога на хората.

Тънката чувствителност на това общество към всичко, което се нарича чест, неговото усърдие към религия, която смирява по-скоро тези, на които се проповядва, отколкото онези, които я проповядват, му дава възможност да предприеме големи дела и да ги изпълни успешно. То изтръгна от горите разпръснатите там хора; осигури им храна; облече ги; дори това да е направило хората само малко по-сръчни, то пак е много.

Онези, които искат да създадат подобна институция, трябва да установят общността на благата на Платоновата република, почитанието на боговете, което той е изисквал от чужденците — за да се запазят нравите; и търговията да се върши от града-държава, а не от отделните граждани; на хората да се дадат нашите изкуства без нашия лукс, нашите нужди без нашите страсти.