Зазоряване
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Зазоряване». Краткое содержание книги:
И тогава музиката засвири, Едуард ме придърпа в обятията си за традиционният първи танц; отидох доброволно, въпреки страха си от танцуване — особено танцуване пред публика — просто щастлива, че той ме е прегърнал. Той свърши цялата работа, докато аз се въртях без да правя усилия под светлината на балдахин от лампички и ярките проблясвания на фотоапаратите.
— Наслаждавате ли се на партито, госпожо Кълън? — прошепна той в ухото ми.
Засмях се.
— Ще ми трябва време, за да свикна с това.
— Имаме време — напомни ми той с тържествен глас и се наведе да ме целуне, докато танцувахме. Фотоапаратите защракаха трескаво.
Музиката се смени и Чарли потупа Едуард по рамото.
Да се танцува с Чарли не беше дори и приблизително толкова лесно, колкото бе било с Едуард. Не беше по-добър от мен в това, така че се движехме, от съображения за безопасност, напред — назад в малка квадратна формация. Едуард и Есме се въртяха около нас като Фред Астер и Джинджър Роджърс.
— Ще ми липсваш у дома, Бела. Вече ми е самотно.
Гърлото ми се беше свило, но се опитах да се пошегувам.
— Чувствам се направо ужасно, оставяйки те да си готвиш сам — това си е направо престъпна небрежност. Можеш да ме арестуваш.
Той се ухили.
— Предполагам, че ще преживея храната. Просто ми се обаждай, когато можеш.
— Обещавам.
Изглеждаше сякаш съм танцувала с всички. Беше хубаво да видя всичките си стари приятели, но нещото, което исках повече от всичко в момента, беше да бъда с Едуард. Бях щастлива, когато той най-накрая се намеси, само половин минута след започването на нов танц.
— Все още не си фен на Майк, а? — коментирах, когато Едуард ме завъртя далеч от него.
— Не и докато ми се налага да слушам мислите му. Трябва да бъде щастлив, че още не съм го изритал оттук. Или нещо по-лошо.
— Ама разбира се.
— Изобщо имала ли си възможност да се огледаш някъде?
— Предполагам, че не. Защо?
— Тогава предполагам, че нямаш идея колко невероятно и крайно болезнено красива си тази вечер. Не съм изненадан, че Майк има проблем с неподходящите мисли за омъжена жена. Разочарован съм, че Алис не те е принудила да се погледнеш в някое огледало.
— Ужасно си предубеден, знаеш ли.
Той въздъхна и после спря и ме обърна с лице към къщата. Стъклената стена отразяваше партито като огромно огледало. Едуард посочи към двойката в огледалото, точно срещу нас.
— Предубеден, така ли?
Хвърлих един кратък поглед на отражението на Едуард — перфектен дубликат на перфектното му лице — с тъмнокоса красавица до себе си. Кожата й беше сметана и рози, очите й — разширени от вълнение и обрамчени с гъсти мигли. Тънката обвивка на блестящата бяла рокля се разкрояваше леко при шлейфа, почти като обърната кала, скроена толкова майсторски, че тялото й изглеждаше елегантно и грациозно — поне докато беше неподвижно.
Преди да мога да примигна и да превърна красавицата обратно в себе си, Едуард внезапно се скова и се обърна автоматично в другата посока, сякаш някой бе извикал името му.
— О! — каза той. Челото му се намръщи за момент и после, също толкова бързо, се изглади.
Изведнъж, той се усмихваше прекрасно.
— Какво има? — попитах.
— Изненадващ сватбен подарък.
— Хъх?
Той не отговори; просто затанцува отново, въртейки ме в обратната посока на тази, в която се бяхме запътили преди това, далеч от светлините и после към непрогледния плащ на нощта, който обграждаше осветления дансинг.
Той не спря, докато не стигнахме тъмната страна на едно от огромните кедрови дървета. Тогава Едуард погледна право към най-черната сянка.
— Благодаря ти — каза Едуард на тъмнината — Това е много… любезно от твоя страна.
— «Любезен» е средното ми име — дрезгав познат глас отговори от черната нощ. — Мога ли да ви прекъсна?
Ръката ми полетя към гърлото ми и ако Едуард не ме беше задържала, щях да припадна.
— Джейкъб! — изкашлях в момента, в който можех да дишам — Джейкъб!
— Здрасти, Бела.
Запрепъвах се към звука на гласа му. Едуард продължаваше да ме държи здраво под лакътя, докато друг чифт силни ръце не ме хванаха в мрака. Жегата от кожата на Джейкъб ме изгори направо през тънката сатенена рокля, когато той ме придърпа по-близо. Той не направи усилие да танцува; просто ме прегърна, когато зарових лице в гърдите му. Наведе се, за да притисне бузата си към главата ми.