Зазоряване
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Зазоряване». Краткое содержание книги:
Били изглеждаше странно спокоен, вземайки се предвид компанията и събитието — черните му очи проблясваха, сякаш току-що бе получил някакви добри новини. Бях впечатлена от хладнокръвието му. Тази сватба трябваше да изглежда като много лошо нещо, най-лошото, което можеше да се случи на дъщерята на най-добрия му приятел, в очите на Били.
Знаех, че не му е лесно да озаптява чувствата си, имайки се предвид предизвикателството, което това събитие отправяше към древното споразумение между семейство Кълън и Килаетите — споразумението, което забраняваше на семейство Кълън да създават вампири. Вълците знаеха, че наближава нарушение на договора, но семейство Кълън нямаха никаква идея как ще реагират. Преди съюза, това щеше да означава непосредствена атака. Война. Но сега, след като се познаваха по-добре, щеше ли да има опрощение вместо това?
Сякаш в отговор на тази мисъл, Сет се наклони към Едуард с протегнати ръце. Едуард отвърна на прегръдката му със свободната си ръка.
Видях Сю да потрепва деликатно.
— Хубаво е да видя, че нещата потръгват за теб, приятел — каза Сет. — Радвам се за теб.
— Благодаря ти, Сет. Това означава много за мен. — Едуард се отдръпна от Сет и погледна Сю и Били. — Благодаря и на вас. Защото позволихте на Сет да дойде. Защото подкрепяте Бела днес.
— Няма проблем. — Каза Били с дълбок дрезгав глас и аз бях изненадана от оптимизма в тона му. Може би по-силно споразумение се появяваше на хоризонта.
Формираше се малка опашка, затова Сет каза довиждане и подкара Били към храната. Сю задържа по една ръка на всеки от тях.
Анджела и Бен бяха на ред да ни окупират, последвани от родителите на Анджела и после Майк и Джесика, които, за моя изненада, се държаха за ръце. Не бях чула, че са заедно отново. Това беше хубаво.
Зад човешките ми приятели бяха новите ми братовчеди по закон, вампирският клан Денали. Осъзнах, че задържам дъха си когато вампирът отпред — Таня, предположих от ягодовият нюанс на русите й къдрици — се пресегна, за да прегърне Едуард. До нея, три други вампира със златни очи се бяха втренчили в мен с открито любопитство. Едната жена имаше дълга бледо руса коса, права и мека като коприна. Другата жена и мъжът до нея бяха с черни коси, с лек намек за маслиново в тебеширено-бледия им тен.
И четиримата бяха толкова красиви, че стомахът ми ме заболя.
Таня все още държеше Едуард.
— Ах, Едуард. — Каза тя. — Липсваше ми.
Едуард се засмя и сръчно изманеврира от прегръдката й, поставяйки ръката си леко на рамото й и отстъпвайки назад, сякаш, за да я огледа по-добре.
— Мина толкова време, Таня. Изглеждаш добре.
— Ти също.
— Нека те представя на съпругата си. — Беше първият път, когато Едуард бе казал тази дума, откакто беше официално вярна; изглеждаше сякаш ще експлодира от задоволство, когато я каза сега. Денали се засмяха леко в отговор. — Таня, това е моята Бела.
Таня беше толкова прекрасна, колкото най-лошите ми кошмари я бяха обрисували. Тя ме огледа с много по-несигурен, отколкото примирен поглед и се протегна, за да хване ръката ми.
— Добре дошла в семейството, Бела. — Тя се усмихна малко тъжно. — Смятаме се за разширеното семейство на Карлайл и аз наистина съжалявам за… ммм, скорошния случай, в който не се държахме като такова. Трябваше да се запознаем по-рано. Можеш ли да ни простиш?
— Разбира се. — Казах бездиханно. — Много ми е приятно да се запозная с вас.
— Семейство Кълън вече са с изравнен брой. — Каза Кейт, извъртайки златните си очи. Тя взе ръката ми от Таня и я стисна леко. — Добре дошла, Бела.
Тъмнокосата жена сложи своята ръка върху тази на Кейт.
— Аз съм Кармен, а това е Елизар. Много сме щастливи, че най-накрая се запознаваме.
— А-аз също — заекнах.
Таня хвърли поглед към хората, чакащи зад нея — заместника на Чарли, Марк, и жена му. Очите им бяха огромни, докато наблюдаваха клана Денали.
— Ще се опознаем по-късно. Ще имаме цяла вечност за това! — Таня се засмя, когато тя и семейството й се отдръпнаха.
Всички стандартни традиции бяха спазени. Бях заслепена от светкавици, когато държахме ножа над великолепната торта — прекалено грандиозна, помислих си, за сравнително малка група от приятели и семейство. Редувахме се да бутаме торта в лицата на другия: Едуард мъжки погълна своята порция, докато гледах невярващо. Хвърлих букета си, с типичното умение на младоженките, право в ръцете на изненаданата Анджела. Емет и Джаспър завиха от смях на изчервяването ми когато Едуард свали взетият ми назаем жартиер — който бях свлякла почти до глезена си — много внимателно със зъбите си. С бързо намигане към мен той го изстреля точно към лицето на Майк Нютон.