Искровете (Историко-географски очерк)
- Автор: Христофоров Асен Г.
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Искровете (Историко-географски очерк)». Краткое содержание книги:
Но пътищата додяват, сякаш трябва да ги извървяваме от единия до другия край. Неоспоримо е, че при наличието на Клисурския проход стария римски път от Цариград за Адриатика е навлизал дълбоко в долината на Искровете, преди да завие на север в прохода на река Лакатица. Това отклонение е могло да се дължи само на изчезналия град в Надарица. То показва между друго, че селището е било достатъчно голямо и важно от стопанска гледна точка, за да наложи прокарването на пътя през трудния терен на Искровете и Лакатишка Рила. Но кой е бил тоя град и защо не намираме нищо за него в старите извори? Ето въпросът над всички останали въпроси.
Единствен Васил Миков, известният наш археолог, е направил опит още преди тридесетина години да определи името на изчезналия град. Той го нарича Периклер. В кратките си бележки, обнародвани в сп. „Български турист“ (кн. 2, год. XXII), Миков съобщава, че попаднал случайно на частен турски документ, издаден в 1582 година, който обозначавал границите на някаква мера в Искровете и споменавал старинно, тогава несъществуващо селище в долината на Черни Искър с горното име. Впрочем в документа се сочело името, а самият Миков смята, че то трябва да се е отнасяло до изчезналия град. Той не е счел за нужно да обнародва целия текст. Документът остава неизвестен и недостъпен. Бил е в частни ръце, тъй като е представлявал „тапия“ за недвижим имот, а искровци и до днес проявяват странно нежелание да се лишават от подобни, отдавна ненужни турски документи. Някогашните междуселски спорове за мери са ги направили тъй предпазливи.
Доводите на Миков не са убедителни. Ако Периклер е могъл да се запази в спомените на искровци почти до края на XVI столетие, как да обясним странния факт, че в никой друг турски документ от онова време, отнасящ се до Искровете, не се говори за селище с подобно име? В ориенталския отдел на Народната библиотека в София се намират други турски документи за Искровете. Например данъчният списък на овчарите в тия села към 1576 година. Никъде в тях не се среща Периклер, па макар и като изчезнало селище, чиято мера е взела името Надарица. Периклер не се споменава и в хрисовула на Иван Шишман, издаден в 1378 година или кръгло два века преди въпросния документ на Васил Миков. С този хрисовул се определят точните предели на владенията на Рилския манастир, а границата, както ще видим по-нататък, е минавала през долината на Черни Искър. Но да не избързваме! Хрисовула ще разгледаме въз връзка с едно друго предположение за името на изчезналия град.
III
В известния хрисовул на император Василий II от 1019 година, чрез който се определят границите на велбуждското епископство, се споменава непознатият и до днес град Теример. Името странно напомня Периклер. Филолозите не могат да определят с точност дали то има византийски, римски или тракийски произход. Историците не познават такъв град. Той просто е изчезнал. А е влизал в района на някогашното голямо кюстендилско епископство, както гласи самият хрисовул: „И епископът на Велбужд да има в самия Велбужд, в Сътеска, в Германия, в Теример, в Стоб, в Долна Сътеска и в Разлог 15 клирици и 15 парици“. Цитатът е по Йордан Иванов, който предполага, че селището Теример ще се е намирало по северните поли на Рила, ако може да се съди за това по реда, указан в хрисовула на Василий, гдето подир Германия иде Теример и после Стоб.
Преди години покойният Христо Марков, жител на село Доспей и негов доморасъл историк, пръв грабна Теример от поредицата на селища в хрисовула на Василий II и се опита да го присади върху землището на днешното село Продановци, гдето, според него, се намирало „военно пренощувалище“ с малък гарнизон. Прав относно пренощувалището и малкия гарнизон, той очевидно е бил подведен от местния си патриотизъм да свърже Теример с Продановци. Твърдението си основава върху споменатата вече медна плоча на император Максимилиан, с която се разрешава на римския легионер да встъпи в брак с местна девойка. Ала той не си дава сметка, че девойката е могла и да не бъде от Теример и че едно достатъчно голямо поселище като това неизвестно градче би оставило достатъчно големи следи в някогашното си землище. Такива следи от развалини не се срещат край Продановци или Доспей. Има ги само при Надарица.
Градът, както бе изтъкнато, не се споменава и в Шишмановия хрисовул. Споменът за него вече е бил изчезнал. Изчезнал през тия 259 години, които разделят хрисовула на Василий II от тоя на Иван Шишман! Как и защо е престанал да съществува Теример?
Причините са могли да бъдат най-различни: стопански, политически и природни. Стопанските първи изникват в ума. Като предимно рударско поселище поминъкът на неговите жители е могъл да бъде затруднен с постепенното изчерпване на рудните запаси. Новата техника на промиването и топенето на железния пясък чрез впрягане на водна сила предполага свличането на първите примитивни топилни от високите ридове към доловете, а оттам и към полетата. Историята на рударството в Самоков сочи именно този път на развитие: топилните са слезли от плещите на някогашната Пашаница в долината на Искровете и после в самото Самоковско поле. Градът при Надарица, загубил своята икономическа опора, постепенно е престанал да съществува. Запустява, срутва се, просто изчезва…