Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
В този апел прозвучава станалият по-късно прочут пророчески израз: „В следващите битки петролът е тъкмо толкова важен, колкото кръвта.“ „Стандард Ойл“, който знае еднакво добре да използва и двете течности, през последните 18 месеца на войната доставя почти 15 милиона тона петрол на Европа. Тогава публикуват само печалбата на „Стандард Ойл ъф Ню Джързи“, която възлиза на 200 милиона долара. В тази сума, разбира се, не е включена печалбата на станалите фиктивно самостоятелни дъщерни предприятия след привидното разделяне на тръста „Стандард“, която също се влива в джоба на династията Рокфелер.
След Първата световна война се ускорява международното проникване на „Стандард“, макар че в повечето случаи големият конкурент, „Ройъл Дъч Шел“, трябва да вземе нещо от плячката. (Така например, когато в 1921 г. венецуелският диктатор Гомес разпродава петролното съкровище на страната, делегацията на едно от дъщерните Рокфелерови предприятия, „Стандард Ойл ъф Индиана“, чака в преддверието на президентския кабинет — докато Джеймс Ротшилд от името на Шел се пазари с диктатора за цената на петролното съкровище.)
Подобно, но много по-сложно разпределяне става между двете световни войни в Близкия Изток. Тук в отделиите страни — от Иран до Саудитска Арабия — „Стандард Ойл“ със съюзниците си разпределя петролното съкровище в зависимост от това, дали английското или френското военно и политическо влияние е по-силно и доколко е могло да обуздае апетита на Рок-фелер. Докато преди Втората световна война на тази територия англичаните са най-големите господари, участието на тръста „Стандард“ е сравнително скромно. „Само“ 15 процента от близкоизточния петрол е в ръцете на Рокфелер. Но към тези 15 процента се включват и петролните полета на бъдещия най-голям про-изводител — Саудитска Арабия. След разпадането на английската империя след Втората световна война саудитският петрол играе решителна роля за организирането на близкоизточната американска „петролна империя“.
В тридесетте години бащата на сегашния крал Ибн Сауд продава на Рокфелер за 247 хиляди долара първата петролна територия. Тази петролна област през изтеклото оттогава време донася средно годишно 500 процента печалба на династията Рокфелер.
Самата династия, разбира се, остарява, а „първона-чалният хищник“ — старият Джон Д. Рокфелер, не дочаква избухването на Втората световна война. Няколко години преди смъртта му синът му Джон Д. Рокфелер II ръководи деловите работи.
Търговските хватки, които династията прилага, във всеки случай са достойни за основателя. След избухването на Втората световна война става ясно, че „Стандард Ойл“ е свързан с всички клонове на немската петролна търговия. Между „Стандард Ойл“ и тръста „ИГ Фарбен“, който играе такава голяма роля в завоевателната политика на Хитлер, съществува тясно картелно споразумение. „Стандард“ се оттегля от пазара за изкуствен каучук и изкуствен бензин, а „ИГ Фарбен“ се задължава да не изнася произведенията си на американския пазар. Когато след Втората световна война американският Сенат решава да разследва този въпрос, един от директорите на „Стандард Ойл“ открито признава пред комисията, че през октомври 1939 г., следователно един месец след избухването на войната, се е срещнал на холандска територия с представителя на „ИГ Фарбен“. Той казва следното: „Направихме всичко възможно, за да намерим такова разрешение, което да ни помогне да просъществуваме през военното време независимо от това, дали Съединените американски щати ще влязат във войната или не.“ На практика това означава, че „ИГ Фарбен“ и през войната получава комисионата за петролните деривати, произведени по негови лицензи. По същия начин и „Стандард Ойл“ получава от „ИГ Фарбен“ за патентите си — например за един специално рафиниран бензин за самолети — полагащия се бакшиш. Сумите се превеждат чрез Южна Америка. Нещо повече, в началния период на войната също чрез Южна Америка „Стандард Ойл“ доставя първокачествен бензин за самолетите на въздушните сили на Гьоринг.
Рокфелеровци се намесват също и при подбора на съдиите в Нюрнбергския процес. Това се налага, за да не излязат наяве сделките, сключени с нацистките тръстове. Хауард Питърсън, който след войната като ръководен служител в американското военно министерство определя американските съдии в Нюрнбергския процес, е бил един от адвокатите на „Стандард Ойл“, натоварен да реализира сделките между „Стандард Ойл“ и „ИГ Фарбен“. Шефът му Форестъл (който по-късно полудява и се самоубива) е един от ръководителите на контролираната от Рокфелер банка Дилън—Рийд, преди да седне в министерското кресло. Рокфелеровата династия играе решаваща роля и за започването на „студената“ война. Едва ли може да се приеме за случайни, че през най-критичните години, от края на 1947 г. насам, Джон Макклой — юридическият съветник на най-голямата Рокфелерова банка, Чейс Манхатън — е всевластен диктатор на зоната, окупирана от американците в Германия…