Господарят на светлината [bg]

Сам погледна ръцете си и се усмихна.

— Нищо не остава скрито от очите ти, моряко, — отвърна той. — Принуден съм да призная очевидното. Съвсем доскоро носех пръстени.

— Значи, подобно на кучетата и ти не си онова, което изглеждаш, така ли? Освен това разпитваш за Олвага, като използваш едно от най-старите му имена. Казваш, че твоето име е Сам. Да не би, случайно да си един от Първите?

Сам не бързаше да отговаря, вместо това загледа събеседника си, в очакване да продължи.

Сякаш прочел мислите му, капитанът заговори отново:

— Този Олвага, който аз познавам, се смяташе за един от Първите, макар никога да не говореше за това. Ти също си от Първите, или си някой от Господарите, но това е известно само на теб. Искам обаче да знам — с приятел ли разговарям, или с враг.

Сам сбърчи вежди.

— Ян нямаше врагове. Говориш така, сякаш сега има и то сред Господарите.

Морякът не сваляше от него втренчения си поглед.

— Ти не си Господар, — заключи той най-накрая, — и идваш отдалеч.

— Вярно, — кимна Сам, — но кажи ми — откъде разбра тези неща?

— Ами първо, — отвърна другият — не си млад на години. Един Господар също би могъл да се възползва от някое старо тяло — но не би останал задълго в него, тъй както не би останал задълго в тялото на куче. Защото прекалено голям ще е неговият страх да умре внезапно, ненадейно, от истинска смърт. Ето защо едва ли би останал чак толкова дълго, че по ръцете му да има следи от пръстени. Богатите никога не се лишават от собствените си тела. Ако им се откаже прераждане, доживяват живота си до самия край. Господарите биха се страхували, че срещу тях могат да се надигнат съратниците на този човек, ако той умре не от естествена смърт. Така че тяло като твоето не може да бъде завладяно по този начин. Е, а път тяло от жизнерезервоарите едва ли ще носи отпечатъци от пръстени.

Следователно, — заключи той, — мисля, че си някоя важна особа, макар да не си Господар. А щом познаваш от край време Олвага, трябва и ти като него да си един от Първите. По това, че не знаеше нищо за него, заключих, че идеш отдалеч. Ако беше жител на Махартха, щеше да знаеш за Господарите, а знаеш ли за тях, ще да си научил и защо вече не може да плува Олвага.

— Ти, моряко, макар и току-що пристигнал, както изглежда знаеше повече за този град от мен.

— Аз също идвам отдалеч, — усмихна се при тези думи капитанът, — но в разстояние само на няколко месеца обикалям най-малко две дузини пристанища. До ушите ми стигат какви ли не новини — сплетни, клюки и разкази отвсякъде. Научавам дворцови интриги, разказват ми за потайностите на Храмовете. Зная кои са тайнствените слова, нашепвани под покривалото на нощта на нежното ушенце на някоя златокоса девойка. Известни са ми походите на кшатриавите и спекулите на търговците със зърно, подправки, скъпоценности и коприна. Вдигам наздравици с бардове и астролози, с пътуващи артисти и слуги, с клошари и шивачи. Случва се да вляза в пристанище, където са се разположили флибустери и да узная тайни от живота им, кого са отвлекли и какъв откуп ще искат за главата му. Така че, няма нищо странно в това, че макар да пристигам отдалече, знам повече за местните дела от теб, който може би си вече от седмица тук. А случва се, да науча и нещо от живота на боговете.