Господарят на светлината [bg]

Сам се надигна.

— Ще се върна по-късно, или ще изпратя да те повикат.

— Надявам се… още едно?

Сам поклати глава.

— Отивам, за да се превърна отново в Сидхартха. Смятам да се появя пред Храма в цялото си великолепие. Щом едновремешните ни приятели сега са богове, трябва да имат някакъв способ за комуникация с Храмовете и жреците. Сидхартха отива да се помоли.

— Кажи и няколко добри думи за мен — отвърна Ян и си наля още вино. — Не знам, дали ще имам сили да понеса някое божествено посещение.

— Е, не вярвам да са чак толкова вездесъщи — усмихна се Сам.

— И аз се надявам, искрено, но страхувам се, че този ден не е чак толкова далеч.

— Бог с тебе, Ян.

— Скаал.

По пътя към Храма на Повелителя Брама, принц Сидхартха се спря на улицата на ковачите. Половин час по-късно, той излезе от един магазин, съпроводен от Стрейк и още трима сподвижници. Усмихнат, сякаш е бил споходен от щастливо видение за предстоящото дело, той прекоси централния площад на Махартха и застана пред високия и просторен Храм на Създателя. Без да обръща внимание на любопитните погледи на тълпящите се пред молитвения автомат, Сам пое нагоре по стълбата, където вече го очакваше предварително уведомения за срещата жрец.

Сидхартха и хората му влязоха в Храма, като преди това свалиха от себе си всички оръжия и се поклониха в знак на почит пред централния олтар.

След това Стрейк и хората му отстъпиха назад, а принцът извади една добре натъпкана кесия и я положи в ръката на жреца, добавяйки с нисък глас:

— Бих искал да разговарям с Бога.

Жрецът се вгледа внимателно в лицето му и отвърна:

— Храмът е отворен за всички, Господарю Сидхартха, и всеки може да общува с Небесата, колкото счита за нужно.

— Не точно това имах пред вид, — рече Сидхартха. — Мислех за нещо по-интимно, от някое дребно пожертвование, или дълга проповед.

— Не разбирам напълно…

— Но разбираш какво има в кесията, нали? Пълна е със сребро. А тук има още една — този път със злато — която ще получиш, след като изпълниш моята молба. Трябва да говоря по телефона.

— Теле…?

— Системата за комуникации. Ако беше от Първите като мен, веднага щеше да разбереш за какво говоря.

— Аз не…

— Уверявам те, че моето обаждане няма по никакъв начин да повлияе на положението ти в този Храм. От край време съм известен със своята пословична дискретност. Ако толкова много се притесняваш, можеш сам да поискаш връзка с Първа база. Ще чакам тук отпред. Кажи им, че Сам иска да размени няколко думи с Тримурти. Ще се обадят.