Господарят на светлината [bg]

Висок и строен беше принцът и мустаците му бяха с цвета на въглен. Ръцете му, тъмни като кафето, бяха набраздени от множество изпъкнали вени. Но той се държеше изправен на коня, а очите му зорко оглеждаха всичко, сякаш принадлежаха на някоя хищна птица.

От двете страни на улицата се стичаше многолюдна тълпа, за да посрещне минаващата конница. Защото в тези времена, конете бяха привилегия само за богатите и малко бяха онези, които можеха да си позволят подобен лукс. Гущерите бяха най-често използваното средство за предвижване — покрити с хлъзгави люспи същества, с дълга, змиевидна шия, множество остри зъби, тъмен и неясен произход, зъл нрав и кратка продължителност на живота. А конете, по някакви неизвестни никому причини, от година на година ставаха все по-безплодни.

Принцът продължаваше да язди невъзмутимо право напред — към сърцето на Столицата на Зората, под любопитните погледи на зяпачите.

Не след дълго конницата изви и навлезе в тясна, сенчеста улица. От двете страни се занизаха прихлупени магазинчета и редом с тях просторните палати на процъфтяващите търговци, банки, Храмове, страноприемници и бордеи. Продължиха по уличката, докато най-сетне стигнаха богаташкия квартал и тук, на самия му край се намираше гостилницата на Хаукана, най-добрият от всички гостилничари. Пред самите врати ездачите дръпнаха юздите на своите коне, защото на прага ги очакваше самият Хаукана, облечен простичко, възпълен — както е прието и широко усмихнат — готов собственоръчно да въведе бялата кобила на принца в своя двор.

— Добре дошъл, Господарю Сидхартха! — извика със силен глас той, за да могат да чуят всички съседи, какъв виден гост посреща в този ден. — Щастлив съм да те приема в този рай за птичките, в моите благоуханни градини и мраморни зали! Добре дошли и на твоите верни сподвижници, които са яздили редом с теб в това знаменито пътешествие и без съмнение жадуват час по-скоро да си отдъхнат. Вътре ще намериш всичко, което пожелаеш. Както надявам се, нееднократно си имал възможност да се убедиш при предишните си посещения, в компанията на знатни гости и благородни посетители, твърде много за да мога да ги изредя на един дъх, пред които…

— Добър ден и на теб, Хаукана! — прекъсна го принцът, изгубил търпение от жегата и сякаш безкрайната реч на гостилничаря. — Нека побързаме да се скрием зад прохладните стени на твоя дом и да вкусим от всички удоволствия, които ни чакат.

Хаукана кимна, хвана бялата кобила за юздите и я поведе към средата на двора, където я задържа, за да може принцът да слезе от седлото, а сетне я предаде на конярите, като не забрави да нареди на един ратай да помете пред вратата.