![Господарят на светлината [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/7/6/0/3/gospodaryat-na-svetlinata-bg-download.jpg)
Господарят на светлината [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Господарят на светлината [bg]». Краткое содержание книги:
— Значи можеш да ми разкажеш за Господарите, и защо ги смяташ за врагове? — попита Сам.
— Бих могъл да ти кажа едно-две неща за тях — за да не живееш в пълно неведение. Търговците на тела сега се наричат Господари на Карма. Истинските им имена се пазят в дълбока тайна, подобно на боговете, и те изглеждат толкова безлични, колкото и Великото Колело, което твърдят че олицетворяват. Сега вече те не са само търговци на тела, а са в тясно сътрудничество с Храмовете, които на свой ред също се измениха, за да могат да поддържат връзка връзка с твоите сродници — Първите, които живеят в Небето. Ако наистина си един от тях, Сам, пътят ти неминуемо ще те доведе или до обожествяване, или до смъртта, когато се изправиш пред тези нови Господари на Карма.
— Как? — попита Сам.
— Подробностите ще научиш на друго място, — отвърна неговият събеседник. — Не знам как точно стават тези неща. Намери улицата на тъкачите и попитай за Янавег, майсторът на платна.
— Така ли се нарича Ян сега?
Морякът кимна.
— И се пази от кучетата, — добави той, — а и от всяка друга жива твар, която може да приюти чужд разум.
— Как е името ти, моряко? — запита Сам.
— В това пристанище нямам истинско име, а фалшиво и не виждам причина да те лъжа. Приятен ден, Сам.
— Приятен ден, капитане. Благодаря ти, за добрите слова. Сам се надигна и пое обратно към търговския квартал и занаятчийските улици.
Яркочервеният диск на слънцето се готвеше да закрие Божествения мост. Принцът крачеше през пробудения от сън град, пробивайки си път из отрупаните със стока тесни улички. Наоколо сновяха разносвачи на благоуханни масла, парфюми и пудри. Цветарки подканваха минувачите с разноцветни букети и венци, търпеливо очакваха своите купувачи търговците на вино, приседнали до пълните мехове. Отнякъде се носеше примамливата миризма на изпечен хляб, примесена като осезаем, но невидим облак с аромата на мускус, животински изпражнения и благовонни масла.
Облечен като скитник, принцът не намираше нищо странно в това да спре и да размени няколко думи с приседналия зад празната паничка гърбав просяк.
— Добра стига, братко, — обърна се той към него. — Изглежда, че малко съм посбъркал пътя. Ще ми кажеш ли как да стигна до улицата на тъкачите?
Гърбавият просяк кимна и многозначително разклати паничката.
Принцът извади една дребна монета, от прикритата под дрипите кесия. Миг след като я пусна в паничката, монетата изчезна.
— Натам — посочи просякът с глава. — Ще преброиш три улици и сетне ще свиеш наляво. Следвай тази посока още две пресечки и така ще стигнеш площада на фонтана пред Храма на Варуна. Излезеш ли на площада, улицата на тъкачите е белязана със знака на Шилото.
Принцът кимна на просяка, потупа го по гърбицата и продължи по своя път.
Когато най-сетне излезе на площада с фонтана, той се спря и се огледа. Пред Храма на Варуна, най-неумолимият и величествен от всички богове, се виеше опашка от няколко десетки нетърпеливи поклонници. Тези хора както изглежда не се готвеха да влязат в Храма, а чакаха реда си за участие в нещо на пръв поглед непонятно. Принцът чу звънкото потропване на монети и се приближи.
Опашката се виеше пред една блестяща метална машина.
Един мъж пъхна монета в в устата на стоманения тигър. Машината мигом започна да бръмчи. Той натисна няколко копчета с изображения на животни и демони. И тогава по телата на двете Наги — свещените змии, които се извиваха над машината, пробягна пулсираща светлина.
Озадачен принцът направи още няколко крачки.
Мъжът сграбчи с две ръце стърчащата отстрани ръчка, оформена като рибя опашка и я дръпна с все сила към себе си.
Вътрешността на машината се изпълни със свещена синя светлина, змиите запулсираха в червено и в този миг, под акомпанимента на нежна мелодия, в средата на свещеното сияние се появи и започна бясно да се върти молитвено колело.
На лицето на мъжа се изписа неземно блаженство. След няколко минути машината изгасна. Мъжът побърза да пъхне нова монета и дръпна ръчката, с което предизвика чакащите зад него да замърморят недоволно, че това вече е неговата седма монета, че денят е горещ, а опашката е дълга и щом е решил да направи такова щедро пожертвувание за молитви, защо не влезе в Храма и да го поднесе лично на жреците? Някой подхвърли, че вероятно молителят има много грехове за изкупване. Това значително подобри настроението на останалите и те се заеха да разсъждават на глас за вероятния характер на тези грехове. Всичко това бе придружено с гръмогласен смях.