Господарят на светлината [bg]

Странният летящ предмет мина под Божествения мост, изви над джунглата и се понесе на юг. Грохотът постепенно утихна. Не след дълго настъпи тишина.

Някаква птичка поде нестройна песен, друга започна да й приглася. Постепенно утихналата доскоро джунгла отново се изпълни с шумове и пътниците побързаха да възобновят прекъснатото пътуване.

— Пак ще се върне — обяви Яма и не сбърка.

Още два пъти през този ден им се наложи да напускат пътеката, докато гръмотевичната колесница пореше небето над тях. Вторият път тя направи широк кръг над манастира, очевидна за да проследи погребалния обряд, който се извършваше там. Сетне колесницата мина над планинските зъбери и се изгуби от погледите им.

Същата нощ те лагеруваха под звездите, така сториха и на следващата.

На третия ден стигнаха река Дива и малкият пристанищен град Куна. Тук си набавиха транспорт, от какъвто имаха нужда и поеха надолу по течението, където Дива се слива с пълноводната Ведра и продължава към пристанището на Хайпур — тяхната крайна цел.

Докато се носеха надолу по реката, застанал на палубата Сам се вслушваше в речните звуци. Погледът му се рееше из тъмните води, в които се отразяваха ярките звезди на небосклона. И в този миг, нощта се обърна към него с гласа на Ратри:

— Минавал си и друг път от тук, Татхагата.

— Много пъти — отвърна той.

— Чудно красива е тази река, когато по повърхността й играят отраженията на небесните брилянти.

— Така е, наистина.

— Наближаваме Хайпур, където е Дворецът на Карма. Какво ще правиш там?

— Ще прекарам известно време в медитация, богиньо.

— И за какво ще медитираш?

— За моите предишни животи и за грешките, които съм допускал. Трябва да преразгледам собствената си тактика и тактиката на врага.

— Яма смята, че Златният облак те е променил.

— Може би.

— Той те намира по-мекушав и по-слаб от преди. Винаги си се представял за мистик, но сега смята, че наистина си се превълнал в такъв и че това ще донесе гибел за теб и за нас.

Той поклати глава и се извърна. Но не я видя. Дали бе невидима, или си бе отишла безшумно? Сам заговори тихо, с равен глас:

— Ще откъсна звездите от небето и ще ги запратя в лицата на боговете, ако това е необходимо. Ще богохулствам във всеки храм на тази земя. Ще отнемам живота така, както рибарят лови в мрежата риба, стига само да се наложи. И отново ще се възкача в Небесния град, пък дори на всяка крачка да ме дебне огън, наточена сабя или озъбен тигър. Един ден боговете ще погледнат от небето надолу и ще ме видят, как се изкачвам нагоре по стълбата, за да им поднеса оня дар, от който най-много се страхуват. И в този ден ще започне новата Юга6. Но първо известно време ще медитирам — приключи той.