Господарят на светлината [bg]

Недалеч от самия пристан, принцът приседна на един сандък. Зората дойде да прогони мрака от света и той гледаше как приливът полюшва привързаните кораби, със спуснати платна, бъркотия от такелаж на палубата и изрязани на носовете фигури на чудовища и морски красавици. Всяко негово идване в Махартха неизменно бе придружено от посещение на същия този пристан.

Над смръщените на хоризонта облаци бавно се разтвори розовия чадър на утрото и отнякъде повя хладен ветрец. Хищни птици се издигнаха с хрипливи крясъци над бойниците на крепостта и сетне се понесоха над гладката вода на залива.

Принцът проследи един излизащ в морето кораб, чийто платна се издигаха нагоре по мачтата като разлистващо се цвете, за да се изпълнят от утринния бриз. Постепенно оживяваха и другите кораби, легнали на вахта, екипажите се приготвяха да товарят или разтоварват най-различни стоки — подправки, корали, благоуханни масла и всевъзможни тъкани, а също метали, дървесина, животни и храна. Той жадно поглъщаше аромата на тези товари и слушаше хрипливите ругатни на моряците, и едното и другото му доставяха удоволствие — първото, защото ухаеше на богатство, а второто — тъй като комбинираше останалите му увлечения — към теология и анатомия.

Не след дълго, принцът заговори един от капитаните на кораби, който прикрит под дебела сянка наблюдаваше разтоварването на чували със зърно.

— Добро утро — обърна се той към него. — И нека далеч от пътя ти да бъдат бурите и корабокрушенията и да те дарят боговете със спокойни пристанища и добър пазар за стоката ти.

Събеседникът му, приседнал на един дървен сандък, благоволи да кимне, без да прекъсва пълненето на своята малка глинена лула.

— Благодаря ти, стари човече — отвърна капитанът, след като приключи с лулата. — Макар че аз се моля на боговете само в тези храмове, които си избирам сам, благословия съм готов да приема от всеки. За моряка, благословията е като слънцето — винаги има нужда от нея.

— Трудно ли бе плаването ти?

— Можеше да е и по-трудно. Онази тлееща морска планина — Мортирата на Нирити, отново разцепи небето със своите мълнии.

— А, значи идваш от юго-изток!

— Да. Шатистан, от приморския Испар. Ветровете са благоприятни по това време на годината, но именно по тази причина отнасят те пепелта от мортирата далеч навътре в морето. Цели шест дни се сипеше върху ни черен сняг и преследваше ни отвратителната смрад на подземния свят, отравяйки храна и вода, очите ни сълзяха непрестанно и гърлата ни болезнено се свиваха. Когато тази мърсотия остана зад нас отслужихме благодарствен молебен. Виж как е почернял корпуса на кораба. А да беше видял само платната ни — черни, като косите на Ратри!