Заключената стая

— Но нали казват, че оттам било невъзможно да се избяга.

— Зависи от бягството. Дали са им отпуска за събота и неделя. Естествено те не са се върнали. По наши данни не са предприемали нищо до края на април. Най-вероятно са почивали някъде — например на Канарските острови или в Гамбия.

— А след това?

— След това са се снабдявали с оръжие и всичко останало. Обикновено те живеят в Италия или Испания.

— Но това нападение в петък е извършено от жена — възрази Колберг.

— Маскировка — поучително произнесе Булдозера Улсон. — Светла перука, изкуствен бюст. Хващам се на бас, че това е работа на Малмстрьом и Мурен. Само те са способни на подобно нахалство. Заложили са на изненадата, много тънък ход! Усещаш ли какво интересно дело ни е поверено? Шикозна работа! Няма да ни е скучно. Все едно, че…

— … Ще играем шах с гросмайстор по пощата — вяло довърши вместо него Гюнвалд Ларсон. — Но понеже стана дума за гросмайстори, не забравяйте, че Малмстрьом и Мурен са яки като бикове. Тегло — деветдесет и пет килограма, обувки — четиридесет и шести номер, а ръцете като лопати. Гръдната обиколка на Мурен е сто и осемнадесет сантиметра — с петнадесет повече, отколкото е имала Анита Екберг през най-добрите си дни. Съвсем не мога да си го представя в рокля и с изкуствен бюст.

— Впрочем, тази жена, ако не греша, е била в панталони? — вметна Колберг. — И не много едра?

— Взели са някого със себе си — спокойно отвърна Булдозера Улсон. — Това е нормално.

Той притича към бюрото и хвана някаква хартия.

— Колко пари имат те сега? — размишляваше на глас той. — В Бурос взеха петдесет хиляди, четиридесет хиляди в Гюбенген, двадесет и шест в Мярста и сега деветдесет… Общо — малко повече от двеста. Това означава, че скоро ще се заемат…

— С какво? — заинтересува се Колберг.

— С голямата си работа. Работа с главна буква „Р“. Всичко досега е било подготовка за финансирането на главната операция. Точно така, сега само чакай, всеки момент може да гръмне.

Той отново се затича из стаята, обзет от радостни предчувствия.

— Но къде — къде, дами и господа? Хайде… нека да помислим. Какъв ход бих предприел, ако бях на мястото на Вернер Рус? На кой фланг бих атакувал царя? А вие?.. И кога?

— Кой е този Вернер Рус, дявол да го вземе? — попита Колберг.

— Иконом, нещо като главен бюфетчик, работи в самолетната компания — обясни Гюнвалд Ларгон.

— Преди всичко той е престъпник! — възкликна Булдозера Улсон. — Вернер Рус е гений по своему. Той им разработва плановете, без него Малстрьом и Мурен щяха да бъдат обикновени пионки. Той върши умствената работа, предвижда всичко до най-малките подробности. Колко апаши щяха да ходят без работа, ако не беше Вернер Рус. Цар на престъпния свят. Впрочем, както искате, може и професор…

— Не се навивай — намеси се Гюнвалд Ларсон. — Не си на съдебно заседание.

— А ние, знаеш ли какво ще направим: ще го арестуваме! — Явно беше, че Булдозера Улсон е възхитен от гениалната си идея. — Точно сега ще го заключим.

— А утре ще го пуснем — рече Гюнвалд Ларсон.

— Нищо. Важното е да направим ненадеен ход. Може би ще го объркаме.

— Сигурен ли си? От началото на годината са го задържали вече четири пъти.

— Няма значение.

Булдозера Улсон се устреми към вратата. Истинското му име беше Стен. Но за него никой не си спомняше, освен може би само жена му. Затова пък тя по всяка вероятност сигурно беше забравила как изглежда.

— Нищо не разбирам — оплака се Колберг.

— По отношение на Рус, Булдозера, трябва да ти кажа, че е прав — каза Гюнвалд Ларсон. — Това е изключителен мошеник, който винаги има алиби. Фантастично алиби. Щом стане нещо, той е или в Сингапур, или в Сан Франциско, или в Токио, или където и да било.

— Но откъде Булдозера знае, че Малмстрьом и Мурен са замесени в този обир?

— Шесто чувство, интуиция… — Гюнвалд Ларсон сви рамене и продължи: — Ти ми обясни друго. Малмстрьом и Мурен са известни гангстери. Задържаха ги сто пъти, те все се измъкваха, но най-сетне попаднаха в Кумла. И изведнъж тези юнаци ги пускат да си починат в къщи.

— Не бива хората да се държат вечно насаме с телевизори.

— Е, да, вярно е — съгласи се Гюнвалд Ларсон.

Замълчаха. Но и двамата мислеха за едно и също. Държавата беше похарчила не един милион за затвора Кумла, беше направено всичко, за да се изолират физически правонарушителите от обществото. Чуждестранните познавачи на заведения от подобен род казваха, че килиите на Кумла, както никой друг затвор в света, угнетяват и обезличават човека.

— Що се отнася до това убийство на Хурнсгатан — започна Колберг.

— Какво ти убийство. По-скоро това е нещастен случай. Тя е стреляла, без да иска. Може би не е знаела, че пистолетът е зареден.

— Все пак, ти сигурен ли си, че това е било момиче?

— Разбира се.

— В такъв случай къде отиват Малмстрьом и Мурен?

— Как къде — наели са и са изпратили да свърши работата момиче.

— А отпечатъци на пръстите няма ли? Тя, струва ми се, е била без ръкавици.

— Имало е отпечатъци. На входната врата. Но една от банковите чиновнички ги е размазала, преди да дойдем ние.

— Балистичната експертиза?

— Всичко е наред. Експертите получиха и куршума, и гилзата. Четиридесет и пети калибър, най-вероятно „лама“.

— Порядъчен пистолет… Особено за момиче.

— Така е. Булдозера казва, че оръжието също подсказва за тази компания — Малмстрьом, Мурен и Рус. Те винаги използуват големи калибри, плашат. И все пак…

— Все пак?

— Малмстрьом и Мурен не стрелят в хората. Във всеки случай досега не са стреляли. Ако някой почне да се таралежи, пуснат един в тавана и веднага настъпва пълен ред.

— Какъв смисъл има да се арестува този Рус?

— Не знам, може би Булдозера разсъждава така: ако Рус има неопровержимо алиби — да речем в петък е бил в Йокохама, — можеш да се хванеш на бас, че операцията е била разработена от него. Но ако е бил в Стокхолм, работата е съмнителна.

— А Рус как се държи? Не протестира ли?

— Никога. Не отричам, казва, че Малмстрьом и Мурен са ми стари приятели и, ах, колко жалко, че са тръгнали по лош път. Миналия път даже попита не може ли да помогне с нещо на земляците си. Като чу това, Малм едва не се вцепени от яд.

— А Улсон?

— Булдозера само изръмжа. Хитър ход, казва.

— На какво разчита той?

— Нали сам чу — чака следващата операция. Смята, че Рус е замислил голяма работа за Малмстрьом и Мурен. Изглежда, приятелите са решили да загребат с голямата лъжица, за да могат след това да се изметат в чужбина и да живеят като рентиери.

— И непременно ще оберат някоя банка?

— Булдозера се занимава само с банки, нищо друго не го интересува — каза Гюнвалд Ларсон. — Може би така му е заповядано.

— А свидетелят?

— Този, при който ходи Ейнар?

— Да, да.

— Тази сутрин беше тук, разглежда фотографии. Не разпозна никого.

— А по отношение на колата сигурен ли е?

— Твърдо.

Гюнвалд Ларсон замълча, теглейки пръстите на ръцете си така, че те пукаха в ставите, след което добави:

— Нещо с тази кола не е така, както трябва да бъде.