Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— Тя ще напълнее, господарю — разпалено възкликна Ани, като застана до Шимейн. — Ако й давате свястна храна, ще се оправи за нула време.
— Стига, Ани! — В смарагдовите очи блесна гневен укор. — Не съм свиня, та да ме предлагаш така.
— Можеш ли да готвиш? — попита Гейдж.
Ани вирна глава и припряно отговори вместо своята приятелка:
— Естествено, че може, господарю!
— О, няма ли да млъкнеш? — разярена прошепна Шимейн. — Ще ме вкараш в беля.
Макар да не чу думите й, Гейдж беше сигурен в техния смисъл, но все пак предпочете да попита:
— Какво каза?
Ани махна с ръка.
— О, нищо, нищо, господарю. Милейди просто се закашля, това е всичко! Заради тия спори във въздуха е, ще знаете.
— Ани! — Звукът излетя от устата на Шимейн като свистяща пара от врящ чайник. В действителност тя наистина кипеше. Изобщо не й харесваше да я обсъждат като прасе, изложено на пазара.
Гейдж тръгна бавно и замислено да обикаля Шимейн, за да я разгледа внимателно от всички страни. Дори една просторна къща може да се окаже тясна и неудобна, ако служи за дом на двама души, които не се понасят. Напоследък той все по-ясно усещаше колко е трудно да се живее с жена, особено пък с Роксана Корбин, която непрестанно се мъчеше да го спечели с вниманието си. Ако не се нуждаеше отчаяно от бавачка, която да се грижи за сина му, докато той бе зает с работата си, Гейдж за нищо на света не би приел помощта на Роксана. Но ето че го бе сторил и сега тя искаше от него много повече, отколкото той бе готов да й даде. Ала с Шимейн може би ще бъде по-различно, помисли си той. Може би щеше да му бъде приятно да бъде край нея, да открива и да се наслаждава на всяка частица от нея.
Гейдж се спря, протегна ръка и с любопитство прокара пръсти по деликатните кости на китката й. Докосването му се стори на Шимейн твърде дръзко и интимно. Беше като огнен език, пълзящ бавно по кожата й.
— Моля ви, недейте! — прошепна тя, останала без дъх, и дръпна ръката си. Какво би могъл да открие един толкова красив, здрав и силен мъж в мръсно и тънко като тръстика момиче като нея?
— Нямах намерение да те плаша, Шимейн — извинително каза Гейдж. — Просто исках да погледна ръцете ти… Може ли?
Никак не й се щеше да я оглежда с такова внимание, особено когато се чувстваше толкова мръсна. Като прокле своята безпомощност, тя вдигна неохотно ръце. Слава богу, поне не беше поискал да види зъбите й!
Гейдж внимателно пое тънките й пръсти. Бяха мръсни, но изключително фини и нежни. Сетне прокара палец по крехките кости на опакото на ръцете й, а накрая ги завъртя, за да разгледа дланите й, които бяха меки като на истинска дама.
— Изглежда, че не си свикнала да работиш, Шимейн — отбеляза изумено той.
Шимейн усещаше изпитателния му поглед. По бузите й плъзна гъста червенина.
— Не се боя от работата, сър — предпазливо каза тя, с пълното съзнание, че следващите й думи ще намалят съществено шансовете й да бъде купена. — Просто не съм свикнала с нея, това е всичко.
— Разбирам — промълви Гейдж напълно объркан. Може би думите на Ани бяха съвсем верни. Може би Шимейн О’Хърн наистина беше отгледана и възпитана като дама. Само едно доста богато семейство бе в състояние да си позволи да обгради детето си с прислужници — а това беше единственото разумно обяснение за тези меки ръце и за липсата й на домакински умения. — Искрено се надявам, че си достатъчно способна, за да се научиш сама на всичко необходимо, Шимейн. Не мога да си позволя да ти наема учител, а самият аз нямам нито време, нито възможност да те обучавам.
— Аз съм доста схватлива, сър — увери го тя припряно. — Ако имате някакви книги, които описват в детайли задълженията на една домашна прислужница, ще мога да се науча и сама.
— Честно казано, нямам, но бих могъл да потърся.
— Би било чудесно — въодушевено възкликна Шимейн.
— Имаш ли въобще представа как се готви? — попита отново Гейдж, обладан от внезапна тревога. Силно се надяваше, че няма да умрат от глад, докато тя изучава основите на домакинската работа.
— Работя сръчно с иглата, сър — отвърна уклончиво Шимейн в стремежа си да не издава, че тъкмо в готвенето се чувства най-несигурна. Майка й смяташе, че една млада дама трябва да усвои всички умения, необходими на една съпруга, и готвачката им с радост беше подела тази идея. Шимейн обаче далеч не се бе проявила като прилежна и съсредоточена ученичка и нямаше представа каква част от уроците е останала в паметта й.
Приел думите й за отрицателен отговор, Гейдж въздъхна мрачно. Перспективата да яде храна, приготвена от напълно неопитна готвачка, изобщо не го радваше, но дори мисълта за способностите на Роксана в тази област не бе в състояние да го отклони от пътя, който вече беше започнал да очертава в съзнанието си. Знаеше, че самото му идване тук в този ден представлява сериозно предизвикателство към капризите на съдбата, но желанието му да има Шимейн вече започваше да натежава повече от всички останали съображения.