Магията на страстта

— Така ли? — попита заинтересован Кърлейн. — Звучи като чудесна тайна. Такава, която с удоволствие бих разкрил. Каква чудесна двойка щяха да са. Лейди Ана е едва от няколко дена в града и вече е предизвикала смут сред неженените мъже.

— Наистина ли? — осведоми се усмихнато Клара. — Не бих казала, че това ме изненадва. Тя е хубавицата на семейството.

— О, сега вече зная от кого сте го наследили.

Клара се разсмя.

— Ще е честно да ви предупредя, милорд, че не съм устойчива на ласкателства, колкото и груби да са. Ако не внимавате, ще се окажа в краката ви заедно с другите ви обожателки.

Той се ухили.

— Доста сте злобничка, лейди Клара. Аз сигурно много бих се радвал да е така, но ме смущава обстоятелството, че тогава ще се озова срещу вашия годеник с пистолет в ръка. Впрочем исках да ви кажа колко съжалявам, че родителите ви и вашите братя са били принудени да се върнат в Сейнт Дженивиъв. Надявам се болестта да не им попречи да дойдат за сватбата.

— Аз също се надявам, милорд — каза Клара. — Баща ми със сигурност ще дойде, освен ако не се разболее и той, но не зная дали майка ми ще може. Този грип се оказа много упорит и аз, разбира се, не искам тя да остави братята ми сами, та, макар и заради моята сватба.

— В такъв случай ще се надявам братята ви бързо да се възстановят. Майка ви сигурно не би искала да пропусне сватбата на дъщеря си.

— Не, не би искала.

— Къде е лорд Калън днес? — попита той и се озърна търсещо. — Невъзможно е да ви е оставил на машинациите на толкова опасен мъж като мен, нали?

— Ако успеете да се проявите и „При Алмак“ като опасен — отговори Клара — значи сте още по-надарен, отколкото предполагах.

Зелените му очи светнаха весело.

— Скъпа моя, почти ме въвеждате в изкушение да се опитам. Калън е глупак, щом оставя такова съкровище да се разхожда само, макар да ми се струва, че сигурно изпитвате облекчение да сте за известно време свободна от него. Този мъж не се отлепва от вас, сякаш го е страх да не се разтворите във въздуха.

— Едва ли — отговори веднага Клара. — Освен това всъщност не съм тук сама, помните, надявам се, за присъствието на леля ми, милорд. Предупреждавам ви, тя е опасен противник. Само да ме настъпите по пръстите по време на танца, тя ще ви удари с ръкавица през лицето и ще ви заповяда да си изберете оръжието за предстоящия дуел.

— В такъв случай ще се държа като безукорен джентълмен — повдигна вежди Кърлейн.

— Както винаги — засмя се Клара.

— Не го казвайте — каза той умолително, — би разрушило моята репутация. — Той я завъртя около себе си. — Разкажете ми за Барингтън. Разправят, че само за два месеца сте направили малко чудо при подновяването на семейната резиденция на Калън. Чух, че е била необитаема цели петнайсет години.

— Четиринайсет.

— Лорд Калън никога ли не е живял там?

Тя поклати глава.

— Само като момче. По-късно при пребиваванията си в Лондон е живял в дома на своя чичо, а през останалото време в имението си в провинцията.

— А сега ще живее в празните стаи на Барингтън с очарователната си млада жена. Колко щастлив човек. Харесаха ли му промените, които сте направили?