Приказка за Стоедин
- Автор: Русев Никола
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказка за Стоедин». Краткое содержание книги:
Невянка силно се изсмяла и това сякаш помогнало на Параскева да се опомни:
— Иванке, ти ли си това, мари?… Бре, Боню, що не речеш, че това е на цар Гого щерката?… Как сте дома, здрави ли сте, я минете натам. Боню, да минат още натам…
Иванка-Фруктиера отбола от главата на дружката си роза с панделка и вяло замерила Пулейко.
— Любими, обърни внимание: хвърлям и хвърленото се отделя от ръката ми и описва линия. Тук му е мястото да се запитаме: защо едно хвърлено нещо описва линия, а не точка?
И се приготвила за спор. Но последните гостенки, с бойните доспехи, въоръжената болярка и свръхвъоръжената принцеса, изгубили търпение и влезли сами, без покана. Болярката блъснала Иванка-Фруктиера в гърба.
— Хайде, описвай си линията, да не ти опиша една точка!
— Простачка! — изсъскала Иванка-Фруктиера, но бързо се отдръпнала към софрата.
Боню побързал да удари камбанката:
— Нейно…
— Аз, болярка Калимана! — гръмко го прекъснала болярката. — Придружителка и упражнителка на принцеса Ранча-Мария-Пън! Дъщеря на о’Бозе почившите цар Зафир и царица Зафирка! — и отривисто ударила по бронирания гръб нискочелата и къдрава като овца принцеса. — Почни!
Ранча направила кратко бойно упражнение.
— Спри!
Принцесата спряла и се ухилила.
— Това е, кога те нападат двама откъм гърба — обяснила Калимана. — Значи, какво да ви разправям, Параскево — няма да е снаха, а лична гвардия. Кево, не зяпай, на тебе приказвам! Значи, това — да го пуснеш срещу двайсет великана — смила ги и пак се постоянната усмихва. Ето. Защото не помни. Нищо не помни!… А пък снага — чилик! — дръпнала Пулейко. — Пипни!… — царкинята сгънала корав лакът. — Чилик!… Това можеш да го биеш от заран до вечер и все едно, че стената биеш!… Хайде, целувай ръка на царицата и й речи: мамо Кево, обичам те. Па си целувай и избраника, че аз трябва да се връщам, мене ме работа чака.
— Но моля ви се, как така! — възмутила се Иванка-Фруктиера.
— А, как така! — съвзела се от изумлението си Параскева. — То не може така, надве-натри! То всяка може да иска да ме целуне и да ми рече „мамо“, ама ние ще избираме! Къде ви е зестрата?… Нали, Боню — като няма зестра, има избиране!
— Бе и до утре да избирате, пак Ранча ще изберете — разсърдила се Калимана и ударила Пулейко. — Зини, та се обади, бре!
Ранча ревниво я ударила със секирата по шлема и Калимана тупнала в несвяст на пода. Издърпали я до стената, а Ранча веднага я забравила и широко се ухилила.
— Ей това е — натъжила се Параскева. — Гледаш го от мръвка човек, син за чудо и приказ — и не знаеш какво ще ти влезе в палата, да ти разиграва ризата… Има ли още желаещи за снахи?…
— Това са, пресветла — поклонил се Боню.
— Сега, царкини — огледала ги Параскева, — принцът ще мине край вас с вързани очи, та сръдня да няма. И която улови за ръка — тя ще е. Другите ги даряваме богато и ги пущаме по живо по здраво, я — не сте престарели, що е късмет, пред вас е. Хайде, слънце мое.
Докато завързвали очите на Пулейко, Вълкашин вдигнал меч:
— Свирачииии! „Млад левент си сгледа прави и на майка си снаха избира“! Нежноооо — ат!
Свирнята се понесла тихо и напрегнато. Пулейко тръгнал към царкините. Минал край Тодорка и тя тихо му подпяла „Тодорка копай в градина…“ Отминал. Приближил към Иванка-Фруктиера, тя пошушнала през зъби, което не й било трудно:
— Ах-ах, вуйчо, разреши ми да изгубя самообладание… Но Пулейко отминал и нея. Приближил към Ранча. Тя протегнала крак да го спъне, принцът я ритнал, пресегнал се и хванал ръката на Невянка.
— Грешка!… — втурнала се Параскева и дръпнала Пулейко. — Ха още веднъж, мами, грешка стана. Повтаряме!
Свирнята пак се понесла… Пулейко този път направо се упътил към Невянка.
— Тоя гад гледа! — изревала Ранча. — Що гледаш бе, гад!
— Ти си гад! — ухилено се озъбил Пулейко. — Дотрябвало ми е да те гледам! — и сграбчил Невянка за ръката. — Нея си избирам, ха пукни! — Невянка ужасено се дръпнала, неразбрано заломотила.
— На, и тя се радва и е абсолютно съгласна! — тържествуващо викнал Пулейко.
Невянка ломотела все по-уплашено, вече викала.
— Видяхте ли? Ще заплаче от радост!
Внезапно Иванка-Фруктиера изоставила „учения“ език:
— Е, царкини, немойте се ядосва. Нали Кева рече — няма да ни върне с празно, дарове ще даде. Хайде, давайте даровете и да си отиваме.
— Ама, не ща така! — яростно се счепкала със сина си Параскева. — Ратайкиня за снаха ще ми избира той! Слугиня!