Магьосникът Куестър Тюс

— И това не е най-лошото — загрижено продължи Куестър. Той бе изкривил устни така, че носът му почти стигаше до брадичката. — Споменах ви, че бутилката му се струва някак позната. Това се случи много отдавна. Минали са повече от двайсет години, откакто я видях за последен път. Едва тази вечер успях да си припомня къде — и той нервно се прокашля. — Виждал съм я в ръцете на моя природен брат. Бутилката принадлежеше на него.

— Ох, ох — изпъшка Бен.

— Но как така се е озовала тук? — запита Уилоу.

Магьосникът въздъхна дълбоко.

— За да ви обясня, трябва да се върна назад във времето.

— Не прекалено назад, надявам се? — умолително възкликна Бен.

— Ваше Величество, няма да се връщам назад повече, отколкото е необходимо, за да ви стане ясно — в гласа на Куестър прозвуча обида. — Трябва да признаете, че всеки преценява времето субективно, когато…

— Премини направо към въпроса, моля те! — безпомощно го прикани Бен.

Куестър се подвоуми, сви рамене, кимна, след което отново се олюля назад. Седеше на една пейка, която изобщо нямаше облегалка и при всяко олюляване беше на косъм да се преобърне. Той сви крака под робата си като дете и ги притисна към гърдите си и бухалското му лице придоби отсъстващо изражение. Свъси вежди и устните му се свиха. На Бен му изглеждаше така, сякаш е хапнал нещо неприятно.

Най-сетне беше готов.

— Сигурно си спомняте, че моят природен брат беше придворен магьосник на стария крал — започна той. Всички кимнаха, включително коболдите. — Аз не заемах служба в двора, но го посещавах от време на време. Старият крал ми даваше дребни поръчки по други краища на кралството — поръчки, които не представляваха интерес за природения ми брат. Природеният ми брат бе определен за учител на сина на стария крал непосредствено след като момчето навърши осем години и оттогава нататък цялото му време бе ангажирано с обучението му. За беда той учеше момчето само на лошо. Виждаше, че старият крал все повече отслабва и се състарява, страдайки от неизлечими болести. Знаеше, че момчето ще бъде крал след смъртта на баща си и искаше да упражнява влияние над него. То се казваше Майкъл. Майкъл Ард Ри.

Куестър вирна глава.

— Майкъл не бе проявявал особен характер, дори и преди да започне да прекарва времето си с Мийкс. Но след като моят природен брат го взе под свое влияние, той се превърна в най-арогантен младеж за кратко време. Беше жесток и злонамерен. Доставяше му удоволствие да измъчва всичко и всички. Обзе го страст към магията, която владееше Мийкс, и просеше за достъп до нея като изгладнял човек за храна. Мийкс използваше магията, за да се сдобие с власт над момчето и най-сетне да го преобрази напълно.