Убийствата на Граала (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри ХIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствата на Граала (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри ХIII)». Краткое содержание книги:
Роджър и проницателният му господар Бенджамин Даунби отново получават тайно поръчение от крал Хенри VIII.
Херцог Бъкингам е екзекутиран публично за държавна измяна, а скоро след това Шалот и господарят му узнават действителната причина за неговата гибел. Бъкингам е бил по следите на две свещени реликви — Светия Граал и Екскалибур, меча на крал Артур, които според легендите са укрити някъде около абатството в Гластънбъри. Но кралят също иска да се добере до реликвите, които биха му придали небивала сила и слава.
Затова Роджър и Бенджамин Даунби потеглят за Гластънбъри, но този път срещу тях се изправя тайното общество на тамплиерите. След разпускането на ордена оцелелите тамплиери се обгръщат в тайнственост, но продължават да дърпат конците в немалко политически интриги — а една от целите им е унищожаването на династията Тюдор.
Вещици, проклятия и привидения преследват Роджър и Бенджамин, а освен търсенето на реликвите им се налага да разследват и редица жестоки убийства.
Тогава за първи път видях Ан Болейн. Не беше красавица в общоприетия смисъл на думата, но от нея струеше неустоима чувственост, която привличаше като магнит мъжките погледи. До нея ниската и трътлеста кралица, испанката Катерина Арагонска изглеждаше като нощно гърне до изящна ваза.
Горката стара Катерина! Толкова деца беше носила под сърцето си, а оживя само едно: дребната, червенокоса Мери, с изпито лице, която следваше майка си по петите. Свети Боже, какво само причиняваме на децата си! Мери израсна изпълнена с омраза към баща си, изживя дните си, копнееща за рожба, също като майка си. Знам го. Даде ми молитвеника си, преди да умре. Още го пазя. Онази част от молитвеника, където е молитвата, предназначена за майките, които жадуват Бог да ги дари със здрава рожба, беше покрита с толкова следи от сълзи, че мастилото се беше размило.
Всички те вече са само прах и пепел. Седя си тук, потънал в спомени за подрипването на Тлъстия Хенри, когато се правеше на Робин Худ. С годините Хенри изби всички участници в онова представление, а после на свой ред беше убит. Да, убит. Признавам го днес. Нямам пръст в убийството му, но знаех за него. Неговите съветници му дадоха арсен, от който в стомаха му изригна лава. Прекара дълги дни във вонящата постеля, с кървясали очи и мъртвешки цвят на кожата, без да може да преглътне нищо. Кожата му започна да се бели, тлъстините му започнаха да се топят, а от стомаха и топките му потече кръв. Умря с пяна на уста и толкова подут език, че устата му седеше полуотворена. Наложи се да натъпчат тялото му в ковчега, както се натъпква гнила слама в чувал. Колко е преходна земната слава!
След няколко дни, прекарани в безцелно шляене из Ричмънд, животът в двора се поуталожи. Отделяхме повече внимание на Сантер, както и на зловещото присъствие на шпионите. Последните се придвижваха из помещенията като сенки. Започнах да храня таен ужас от сър Едмънд Мандевил. Беше мрачен като Луцифер, красивия паднал ангел, изпаднал в немилост. Беше красив, с натрапчива средиземноморска хубост. Имаше матова кожа, смолисточерна коса, добре подстригана брада и мустаци, устните му имаха странна извивка, а очите му гледаха присмехулно. Изглеждаше като човек, който и на себе си няма доверие, а какво остава за другите.
Джефри Саутгейт, неговият лейтенант, изглеждаше по-общителен, имаше рошава, рижа коса, надвиснали вежди и бледа кожа. Леко фъфлеше и имаше резки движения, но ако господарят му беше шпага, той приличаше на наточена кама.
Срещнахме се с тях в градината с фонтана няколко дни след пристигането ни в Ричмънд. Бенджамин четеше някакъв ръкопис от библиотеката, а аз седях, отегчен до смърт, потънал в мисли какви да ги забъркам.
Семейство Сантер първи се приближиха до нас. Сър Джон беше грубоват, но проницателен земевладелец, който добре знаеше къде му е интересът. Беше от онези, които ще те черпят едно в кръчмата, ще те развеселят с някоя история, но само лапнишаран би се доверил на такъв човек. Очите му ме подсетиха за очите на краля — леденостудени и мънички като на свиня. Съпругата му, лейди Биатрис, беше възвърнала достойнството си на някогашна красавица, бледото й лице имаше разглезено и доста чувствено изражение. Непрестанно се облягаше на ръката на съпруга си, сякаш беше решена за нищо на света да не го изпуска от хватката си. Дъщеря й Рейчъл притежаваше изпепеляваща красота. Обикновен синкав воал покриваше косите й, тя носеше скромна тъмносиня рокля от чиста вълна, извезана със злато по врата и маншетите.
Семейство Сантер се появиха в Градината с фонтаните, сякаш случайно минаваха оттам по време на разходката си из двореца. Господарят ми затвори книгата, която четеше, и насочи цялото си внимание към тях, докато се приближаваха.
— Чудех се кога ли ще дойдат — тихо рече той.
— Защо?
— Твърде незначителни сме, та сами да се представим — ядно изрече Бенджамин, — затова те трябва да благоволят да дойдат при нас. Пък и ако трябва да се вярва на Агрипа, на връщане ще трябва да пътуваме с тях. Така че, Роджър, изправи се и се дръж подобаващо.
Изправихме се, а новодошлите важно пристъпиха към нас. Представихме се един на друг, ръкувахме се, целунахме на дамите ръка. Сър Джон се поотдръпна и се прокашля.
— Осведомиха ме — каза гръмко той, с носов изговор — че ще пътуваме заедно на връщане към Съмърсет. Такива ми ти работи! — разпери ръце. — Уви! Уви! Какво мога да кажа?
Какво ли, мина ми през ума. Сър Джон беше от хората, които непрестанно дебнат за сгодния случай. Можех да си представях как при първа възможност е предал поверените му тайни на злощастния Бъкингам.