Убийствата на Граала (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри ХIII)

По-належащи тревоги измъчваха господаря ми. Той погледна сънливо назад към чезнещите в мрака кули на Уестминстърското абатство и се раздвижи, за да прогони съня.

— Защо? — рязко попита той.

— Защо какво? — отвърна му рязко и Агрипа.

— Защо трябваше и ние да присъстваме на екзекуцията? И кое налагаше да видим как разпъват Хопкинс на колелото?

Тези мисли бяха споходили и мен, затова с любопитство втренчих поглед в Агрипа, който прехапа устни и отмести поглед от брега на реката. Очите му бяха добили тъмен наситеносин цвят, нямаше го онзи огледален блясък в тях, който придобиваха, когато Агрипа присъстваше на събитие, изпълнено с жестокост, или на кръвопролитие.

— До няколко дни — прошепна добрият доктор, — всичко ще ви се изясни. Но помнете едно, че Бъкингам не е просто глупак, ами невинен глупак.

Зяпнах го изненадано.

— О, да — додаде Агрипа. — Може тайно и да е бил един от тамплиерите. Може дори сам да е издирвал Граала и меча на Артур, но по думите на Хопкинс, Бъкингам не се е интересувал от друго.

— Тогава с какво кралят е доказал предателството на Бъкингам по време на процеса?

— Свидетелствал е шпионинът на Бъкингам в Лондон, Таплоу. Не забравяйте — Агрипа се взря във все по-гъстата мъгла — не само Бъкингам се прости с живота в този случай.

Докторът впери поглед в Бенджамин.

— Познавахте ли Колкрафт?

— Бегло.

— Беше един от най-доверените агенти на Мандевил, опитен човек, биваше го да се изпарява светкавично, можеше да изрови всяка тайна и да хване в капана си плетящите заговор срещу короната.

— Да, да, знам — отвърна Бенджамин — срещал съм се веднъж с мастър Колкрафт. Изражението му беше винаги кисело, като да е пил оцет и съумяваше така да извърта думите на всеки, че те да зазвучат предателски. Защо, какво злодеяние подготвя сега?

— Може и да танцува със сатаната — усмихна се Агрипа. — Колкрафт е мъртъв! Удушили са го с въже на хвърлей камък от Ричмънд.

— Значи тайнствените тамплиери може би отвръщат с удар на хората на Мандевил?

— Вероятно. Използваха Колкрафт, за да пратят Бъкингам на дръвника. Както и да е, вече е мъртъв.

— Затова ли скъпият ми чичо ви изпрати за нас?

— Разбира се. Мандевил разполага с още един агент, който е разследвал Бъкингам, Уорнам, но чичо ви иска вас и никой друг!

— А присъствието ни на екзекуцията на Бъкингам целеше да се съсредоточим с повече жар върху задачата, така ли?

Агрипа се засмя, кимна и отговори:

— Нашият господар кардиналът добре познава човешката природа. Мастър Бенджамин, вие твърде дълго бяхте потънали в спокойствие и мир в Ипсуич. Смъртта на Бъкингам беше подходяща подготовка за ужасите, които вероятно ни очакват.

Бенджамин се облегна обратно на мястото си и затвори очи, докато Агрипа насочи разговора към слуховете и дребните дворцови дрязги.

Пристигнахме в Ричмънд тъкмо преди да мръкне съвсем. Странно място беше дворецът в Ричмънд, макар и относително ново. През 1490 година бащата на Тлъстия Хенри го преустрои. Дотогава Ричмънд представляваше поредица от кули и зали, построени около няколко вътрешни двора, в които имаше неголеми овощни и цветни градини. Червени и бели пълзящи рози безредно покриваха стените, за да покажат, че Тюдорите обединяваха най-доброто от родовете Йорк и Ланкастър7. Каменни гравюри и странни знаци, статуи и водоливници със зловещи фигури украсяваха зидовете, всяка кула завършваше с широк объл купол. На най-високата от тях се развяваха знамето на Англия и флаговете на Уолси и известяваха, че в двореца едновременно се намират кралят и неговият първи министър.