Убийствата на Граала (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри ХIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствата на Граала (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри ХIII)». Краткое содержание книги:
Роджър и проницателният му господар Бенджамин Даунби отново получават тайно поръчение от крал Хенри VIII.
Херцог Бъкингам е екзекутиран публично за държавна измяна, а скоро след това Шалот и господарят му узнават действителната причина за неговата гибел. Бъкингам е бил по следите на две свещени реликви — Светия Граал и Екскалибур, меча на крал Артур, които според легендите са укрити някъде около абатството в Гластънбъри. Но кралят също иска да се добере до реликвите, които биха му придали небивала сила и слава.
Затова Роджър и Бенджамин Даунби потеглят за Гластънбъри, но този път срещу тях се изправя тайното общество на тамплиерите. След разпускането на ордена оцелелите тамплиери се обгръщат в тайнственост, но продължават да дърпат конците в немалко политически интриги — а една от целите им е унищожаването на династията Тюдор.
Вещици, проклятия и привидения преследват Роджър и Бенджамин, а освен търсенето на реликвите им се налага да разследват и редица жестоки убийства.
— Какво пък ще рече това, в името на Бога? — попитах.
— Не знам. Хопкинс го открил в тайна хроника в абатството Гластънбъри, та според мен трябва да идем там.
Разтъпка крака, за да се отърси от студа и вдигна очи към свъсеното небе.
— Ще завали сняг — измърмори той. — Ще натрупа бързо. Трябва да тръгнем със Сантер възможно най-скоро. От снега пътищата ще станат непроходими.
— Ние ли? — извиках.
— Ами да. Или — усмихна се Агрипа — поне вие двамата.
— Защо не се върнете и не попитате Хопкинс какво означават думите му? — рекох аз.
— Не мога да питам Хопкинс за нищо.
— Защо?
— Мъртъв е, прерязах му гърлото — Агрипа сви рамене. — Беше проява на милосърдие. Какво друго ми оставаше да сторя? Нямаше да доживее до мръкване и щеше да страда неимоверно, затова му прерязах гърлото — изправи се, разтъпка се и отново се завъртя с развети поли на одеждите си. За кой ли път долових странното ухание, което се носеше от него.
— Трябва да пийна — дрезгаво продума той. — „Златният турчин“ е добра кръчма, намира се до Тауър.
Прекосихме обратно поляната. Агрипа изчезна в кралските покои, за да свали свещеническото облекло и се върна ведър както винаги, плесна с ръце и заяви, че чаша превъзходен, червен като кръв кларет ще му дойде добре. Не откъсвах очи от лицето на лукавия негодяй, разтегнал устни в усмивка и се зарекох никога да не заставам с гръб към доктор Агрипа.
Още с влизането ни в „Златният турчин“ Агрипа продължи да се прави на щедър приятел: поръча ястия с месо, угоен петел в лимонов сос и кана от най-доброто бордо.
Когато засити глада и утоли жаждата си, Агрипа се облегна назад и скръсти ръце на корема си. Не откъсваше поглед от господаря ми, който беше мълчалив и затворен през цялото време, докато се хранехме.
— Таиш някакви подозрения, мастър Бенджамин, така ли?
— Да, сър, тая.
Агрипа махна пренебрежително с ръка.
— Така и трябва, така и трябва. Знаеш ли какво мисля аз? Всичко, което си видял досега, е като въведение в пиеса, а в това, което наблюдаваме, са замесени кралски съдби, мощта на короната, има загадка, предателство, заговор, а по-късно ще се натъкнеш и на кървави убийства! — той отпи от виното и примлясна с устни. — О, да, ще се натъкнеш на злонамереност — въздъхна дълбоко, — каквато не си познавал досега!
Чашата на Бенджамин изтропа по масата и привлече вниманието на посетителите от съседните маси — амбулантни търговци, които подреждаха малобройните си реликви и други стоки, които щяха да продават на близкия пазар в Смитфийлд.
— Защо не ни кажете всичко? И какво е вашето участие? — запелтечих аз.
Агрипа протегна ръце и изпука с пръстите си.
— Много пътища водят към рая — промърмори той, — но докато стигнем там, никой няма да го е грижа! Кардиналът води играта, мастър Шалот, а аз — макар че ще се отрека от думите си по-късно, — аз дърпам конците на кардинала. Събитията трябва да следват предначертания си ход и аз съм тук, за да не се отклонят от предначертаното — той размаха късия си пръст насреща ни и се усмихна. — А пък вие двамата сте тук, за да ми помагате, така че да спечелим слава и богатство.
В последните му думи имаше язвителност и в погледа му долових злост. Марионетки, рекох си, кукли на конец. Но вие си го знаете стария Шалот, заеме ли се с нещо, не се отказва докрай.
— Ето — додаде Агрипа — загадката на бедния, изоставен Хопкинс:
— Река Йордан е в Палестина — размишляваше Бенджамин — предполагам, че под „кивот“ трябва да разбираме „кивота на завета“ — сандъкът, в който са съхранявани десетте Божи заповеди. Само Господ знае къде е той!
Отпи от виното в чашата си.
— Сигурен съм в едно, добри ми Агрипа, че няма да откриеш нито едното, нито другото в Гластънбъри, така че за какво ни е да идем там?
Господарят ми не беше в настроение, разстроен от смъртта на Бъкингам и хладнокръвното погребение, с което Агрипа се беше отървал от бедния Хопкинс. Така че аз се заех да разсъждавам вместо него, което се случваше рядко.
— Трябва да са в Гластънбъри — настоях — по някакъв начин думите „река Йордан“ и „кивота на Мойсей“ сигурно подсказват за тамошни места.
— Как стигна до това заключение? — попита Бенджамин.
— Ами загадката е от тайна хроника от Гластънбъри. Писарят сигурно е бил монах в абатството. Вероятно е записвал загадки, чиито отговори са били известни на малцина, може би тамплиери, намерили убежище там. „Река Йордан“ и „кивота“ трябва да са места из околностите или в самия Гластънбъри.