Убийствата на Граала (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри ХIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствата на Граала (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри ХIII)». Краткое содержание книги:
Роджър и проницателният му господар Бенджамин Даунби отново получават тайно поръчение от крал Хенри VIII.
Херцог Бъкингам е екзекутиран публично за държавна измяна, а скоро след това Шалот и господарят му узнават действителната причина за неговата гибел. Бъкингам е бил по следите на две свещени реликви — Светия Граал и Екскалибур, меча на крал Артур, които според легендите са укрити някъде около абатството в Гластънбъри. Но кралят също иска да се добере до реликвите, които биха му придали небивала сила и слава.
Затова Роджър и Бенджамин Даунби потеглят за Гластънбъри, но този път срещу тях се изправя тайното общество на тамплиерите. След разпускането на ордена оцелелите тамплиери се обгръщат в тайнственост, но продължават да дърпат конците в немалко политически интриги — а една от целите им е унищожаването на династията Тюдор.
Вещици, проклятия и привидения преследват Роджър и Бенджамин, а освен търсенето на реликвите им се налага да разследват и редица жестоки убийства.
В израз на привързаност Мандевил потупа единия от двамата по темето.
— И двамата са добре обучени.
Гледаше право в мен, но знаех, че наблюдава и двама ни. Вероятно Бенджамин го озадачаваше, но аз улових ехидния блясък в погледа му, когато ме прецени като негодник. Изведнъж погледна през рамо към вратата, сякаш очакваше към нас да се присъедини още някой, после пристъпи по-близо. Саутгейт се приближи на свой ред, двамата изглеждаха като учители, които поучават своите възпитаници.
— Агентите ви приветстват с добре дошли — макар че говореше шепнешком, в гласа на Мандевил се долавяше стоманена нотка. — Заловихме Бъкингам. Можем сами да унищожим из корен и тамплиерите, каквато е волята на кардинала, но изричното му желание е и вие да се присъедините в изпълнението на задачата.
Наблюдавах безмилостните им лица и въпреки чара на Рейчъл Сантер, предстоящото пътуване в компанията на четиримата злодеи загуби всякакво очарование. Мандевил и Саутгейт отстъпиха, поклониха и излязоха от двора.
Бенджамин ги съпроводи с поглед.
— Чудно ми е, какво ли целяха? — промърмори той. — Ще ми се скъпият ми чичо да ни осветли за своите намерения.
— Сър! — чу се вик. — Чух гласа ви.
Извърнахме се и двамата. Неусетно до нас се беше приближил някакъв младеж. Вероятно тъкмо неговото приближаване беше предизвикало оттеглянето на Agentes. Стоеше наперено и дръзко като петел. Простенах тихо: новодошлият имаше вид на човек, който си търси белята и я докарва до главите на другите. Носеше червеникав кожен елек, тесни панталони, щедро издути в слабините, ботуши с висок ток и на всичко отгоре шпагата му имаше решетъчен ефес8, по който той барабанеше с пръсти.
Новодошлият очевидно беше дуелист, такива тунеядци има във всеки двор или къща на благородник. Потънали в самодоволство и готови всеки миг да започнат кавга. (Мастър Шекспир взе описанието ми на този тип перковци и го използва за свадливия Тибалт, в прекрасната си пиеса „Ромео и Жулиета“.) Мъжът се приближи и свали широкополата си шапка с извито евтино перо. По бледото му лице и устните му като да нямаше и капка кръв, беше присвил хлътналите си очи. Вирна брадичка.
— Зададох ви въпрос, господа. За какво идеше реч в разговора ви? Запътих се насам към вас и приятелите ви внезапно се оттеглиха. По ваша молба ли се случи? Да не би да намирате присъствието ми за обидно?
Бенджамин стисна ръката ми.
— Бъди нащрек, Роджър — прошепна ми той, — този си търси повод за дуел.
По душа господарят ми беше толкова чистосърдечен, че винаги предупреждаваше за очевидните опасности. Разбира се, че бях нащрек! Заешко сърце имаше старият Шалот! Омитах се на мига и при най-малкия намек за опасност и тъкмо това щях да сторя, когато нехранимайкото ми препречи пътя и ме бутна в гърдите.
— И ти ли се омиташ, фукльо?
— Раз карай се! — просъсках.
Мъжът отстъпи, хвърли на земята шапката си и извади наполовина меча си. Бенджамин се изправи пред мен.
— Приемете извиненията ни — заяви той. — Не искахме да ви засегнем, сър.
Предполагаемият ми съперник не отклони и за миг погледа си от лицето ми.
— Спорът ми не е с вас, мастър Даунби — отвърна той без помен от враждебност. — Нямам за какво да споря с племенника на кардинала, но този хубостник тук ми нанесе обида.
— Не съм — оправдах се аз. — Не ми е добре, сър. Оставете ме да си вървя.
Бенджамин отново се изпречи между двама ни.
— Отдръпнете се, сър — нареди господарят ми. — С вас нямаме сметки за разчистване.
— Вие нямате, мастър Даунби — повтори мъжът и стомахът ми се присви от ужас, като си дадох сметка, че знае имената ни. Сдърпването беше предварително обмислено. Мъжът нарочно беше направил така, че да ме предизвика на дуел, затова и в съзнанието ми се въртяха две неща. Първо, мога ли да избягам? Второ: ако не мога да избягам, дали ще пострадам?
Нехранимайкото измъкна меча си и опря безжалостния му връх на земята.
— Можете да си тръгнете и двамата — рече и подигравателно полюля бедра. — До довечера всички ще говорят за смелостта на „мистрес Шалот“. Мистрес Шалот! Мистрес Шалот! — не спираше да тананика той.
— Какво има, девойче? — присмя ми се той и наклони глава встрани. — С тези чудни очи, човек никога не знае къде гледаш — вдигна пръст. — Хрумна ми нещо! Ако се наведеш и ми позволиш да те шляпна по дупето с плоската част на меча си, ще те пусна да си вървиш.
8
Дръжка на сабя, която покрива ръката. — Бел.прев.