Убийствата на Граала (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри ХIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствата на Граала (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри ХIII)». Краткое содержание книги:
Роджър и проницателният му господар Бенджамин Даунби отново получават тайно поръчение от крал Хенри VIII.
Херцог Бъкингам е екзекутиран публично за държавна измяна, а скоро след това Шалот и господарят му узнават действителната причина за неговата гибел. Бъкингам е бил по следите на две свещени реликви — Светия Граал и Екскалибур, меча на крал Артур, които според легендите са укрити някъде около абатството в Гластънбъри. Но кралят също иска да се добере до реликвите, които биха му придали небивала сила и слава.
Затова Роджър и Бенджамин Даунби потеглят за Гластънбъри, но този път срещу тях се изправя тайното общество на тамплиерите. След разпускането на ордена оцелелите тамплиери се обгръщат в тайнственост, но продължават да дърпат конците в немалко политически интриги — а една от целите им е унищожаването на династията Тюдор.
Вещици, проклятия и привидения преследват Роджър и Бенджамин, а освен търсенето на реликвите им се налага да разследват и редица жестоки убийства.
— Бяхте на екзекуцията на добрия херцог — изтърсих ни в клин, ни в ръкав.
— Добър ли? — тросна се лейди Биатрис. — Бъкингам готвеше заговор срещу нашия крал. Истински Юда в двора на Хенри. Откъде у вас това отношение към него?
— Човекът е покойник — не закъсня отговорът ми. — И душата му вече е при Бог. Защо да говорим лошо за него?
Сантер потърка очи и предпазливо ме изгледа.
— Така е, така е — прошепна той, — добър господар беше, но тръгна да ловува из опасни тресавища.
— Благородно е от страна на мастър Шалот, че защитава херцога — проговори Рейчъл Сантер с нисък, кадифен глас.
Погледнах я и сърцето ми се заблъска в гърдите. Вдигнатото й, пленително лице беше като направено от коприна в преливащи златисти тонове. Обхвана ме желание да погаля страната й или нежно да помилвам дългата й, изящна шия. Потърсих присмех, дори сарказъм в погледа й, но очите й бяха искрени, а на леко разтворените устни нямаше и следа от подигравка. Смутих се и се наведох в почтителен поклон.
— Толкова сте любезна, мистрес.
Бенджамин си ме знаеше, затова ме сбута с лакът. С друго освен с онова в гащите си не мислех, а ставаше ли дума за красиви жени, дискретността, както и много други неща, стига да зависеше от мен, отиваха по дяволите.
— Хайде, Рейчъл — троснато каза лейди Биатрис, — ние с баща ти имаме и други задължения.
— Искаш да кажеш с втория ми баща — тихо рече тя.
Усмихнах й се на свой ред. Имаше някаква прилика между лейди Биатрис и Рейчъл, но дотогава се чудех как червендалест, грубоват селянин като сър Джон е създал такава красавица.
— Аз съм твой баща — твърдо рече той.
Лейди Биатрис улови ръката на съпруга си и погледна Бенджамин. Мен подмина с презрително прижумяване. Но старият Шалот беше привикнал на такова отношение.
— Сър Джон е мой втори съпруг — обясни тя. — Бащата на Рейчъл почина, когато тя беше още дете.
— Доста дълго време съм била дете тогава, майко — отвърна Рейчъл. — Татко е мъртъв едва от пет години.
Каква мила картинка! Няма нищо по-любопитно от семейната кавга. Погледнах отново към Рейчъл, от гледката на пленителното й лице чувствителното ми сърце запърха от удоволствие. Майката ме отхвърляше, но защо пък дъщерята да не се окаже по-благосклонна към мен? (Виждам, че моето попче се подхилква. Мисли, че съм искал на часа да я замъкна в леглото. Не, старият Шалот не беше такъв. Или поне не чак такъв, исках само да съм близо до нея. Погледът ми да среща нейния и да потъвам в онези красиви, тъмни очи. Не на всички мислите са мръсни като нужници!)
Като си помисля, тогава едва не се разрази истинска семейна кавга, но портата към Градината с фонтаните се отвори и се появиха сър Едмънд Мандевил и Джефри Саутгейт, следвани от двама мъже с обръснати глави, гладки като гълъбови яйца, които си приличаха като две капки вода. Сър Джон се извърна и пребледня, като ги видя.
— Хайде — прошепна той — чака ни работа.
Отдалечиха се. Лейди Биатрис все така се облягаше на ръката на съпруга си. Рейчъл се обърна леко и ми се усмихна, убеден съм.
Както и преди Мандевил и Саутгейт минаха покрай нас така, сякаш не съществуваме. Стоях и наблюдавах като парализиран двете чудновати същества, които се мъкнеха след тях — двама близнаци, които със затлъстелите си, бледи лица, здраво стиснати устни и обръснати до голо глави ми приличаха на евнуси.
Внезапно Мандевил се обърна, приближи се към нас и направи поклон. (Не ви ли е правило впечатление колко често най-зловещи личности имат безупречни маниери?)
— Мастър Даунби, мастър Шалот. Виждам, че семейство Сантер са се представили сами, може би е дошло време всички да се поопознаем.
Той проследи погледа ми. Все още не бях откъснал очи от слугите им с бръснатите глави.
— О, позволете да ви представя Джефри Саутгейт и двамата си служители, Козма и Деймиън.
Евнусите се поклониха.
— Близнаци ли са? — попитах.
— Разбира се — безизразно ми отговори Саутгейт.
Двамата евнуси, както ги нарекох в себе си, ме наблюдаваха. Имаха жабешки очи със стъклен и безжизнен поглед. Нямаше и следа от косъмче по лицата или главите им.
— Могат ли да говорят? — попита господарят ми.
Мандевил се пообърна.
— Козма, отвори уста.
Не можех да повярвам. В отговор на заповедта на Мандевил, тези сякаш излезли от кошмар същества отвориха уста. Там, където трябваше да е езикът, видях червен къс плът и отвратен извърнах очи. Господарят ми, Бог да го благослови, се взря по-отблизо.
— Какво им се е случило? — попита той като истински лекар, който изяснява диагнозата.
— Родени са в Англия — отвърна Мандевил. — Плавали с родителите си на испански кораб из Средиземно море, когато ги отвлекли турски пирати. Отвели Козма и Деймиън, както ги наричам аз, в Константинопол, кастрирали ги и така те станали неми евнуси.