Убийствата на Граала (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри ХIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствата на Граала (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри ХIII)». Краткое содержание книги:
Роджър и проницателният му господар Бенджамин Даунби отново получават тайно поръчение от крал Хенри VIII.
Херцог Бъкингам е екзекутиран публично за държавна измяна, а скоро след това Шалот и господарят му узнават действителната причина за неговата гибел. Бъкингам е бил по следите на две свещени реликви — Светия Граал и Екскалибур, меча на крал Артур, които според легендите са укрити някъде около абатството в Гластънбъри. Но кралят също иска да се добере до реликвите, които биха му придали небивала сила и слава.
Затова Роджър и Бенджамин Даунби потеглят за Гластънбъри, но този път срещу тях се изправя тайното общество на тамплиерите. След разпускането на ордена оцелелите тамплиери се обгръщат в тайнственост, но продължават да дърпат конците в немалко политически интриги — а една от целите им е унищожаването на династията Тюдор.
Вещици, проклятия и привидения преследват Роджър и Бенджамин, а освен търсенето на реликвите им се налага да разследват и редица жестоки убийства.
При тези думи и Бенджамин сграбчи дръжката на меча си.
— Ако извадите меча си, мастър Бенджамин — додаде побойникът, — просто ще си тръгна.
— Моля ви — едва проговорих, докато отчаяно оглеждах безлюдния двор.
— Моля! — изимитира ме в отговор мъжът.
— Нямаш избор — прошепна Бенджамин.
Със свит стомах, цял изтръпнал, съблякох елека си, събрах всичките си сили и си придадох колкото можех по-смел вид. Заехме позиции. Кръстосахме мечове, веднага след дадения сигнал за начало и дуелът започна. Присвил едното си око, непрестанно се движех, мечът ми не знаеше покой. Нехранимайкото се забавляваше с мен, отстъпваше и нападаше. Парира един мой удар. Притворих очи. Мъжът ме заобиколи и ме шляпна отзад с плоското на меча си.
— Мистрес Шалот! — провикна се той.
Потърсих с очи Бенджамин, но той беше извърнал поглед. Тогава се случи нещо странно. Старият Шалот си пазеше и скъпеше кожата, но шляпването отзад изведнъж нарани жестоко гордостта ми (където и да беше скрита до този миг), спомних си думите на учителя си по фехтовка. Отворих очи и вперих поглед в подскачащия около мен самохвалко. Изведнъж го видях като въплъщение на всичките унижения в моя живот: подигравателното пренебрежение на Уолси, покровителственото отношение на Агрипа, ироничните и насмешливи подмятания, че се крия зад полите на господаря си. Накратко, спрях да се владея и придобих смелост.
Отпуснах меча си. Присвих очи, заех правилна стойка и тогава започна един съвсем друг дуел. Жадувах да убия кучия син и той го разбра. По страните му избиха алени петна, страх изпълни очите му, а устните му провиснаха. Дъхът му започна да излиза на пресекулки. Нападахме се, отблъсквахме атаките си, нанесохме си рани и пробождания. Клетият глупак! Оказа се нищо и никакъв уличен побойник и, Бог ми е свидетел, намерението ми беше само да го раня. Нападнах, прицелих се в ръката, с която държеше меча, едновременно с мен той също пристъпи и мечът ми хлътна в незащитената част на тялото под гръдния кош.
Пуснах дръжката на меча си и вперих в него ужасения си поглед.
Мъжът отвръщаше на погледа ми, сграбчил острието на меча ми, а от раната шуртеше кръв. Изпусна своя меч, пристъпи към мен, кръв рукна от устата му, както и от очите му, които все така гледаха с изумление, преди погледът в тях да стане безжизнен и той да се строполи на земята.
Бенджамин го обърна по гръб.
— Съвсем мъртъв — промърмори неясно той. — Бога ми, Роджър, не ти остави никакъв избор.
Усмихна ми се леко.
— Не съм си и представял, че те бива толкова да се дуелираш.
— Нито пък аз, господарю!
Силно замаян, седнах на тревата. Тъкмо бях измъкнал меча си от трупа, когато портите на двора внезапно се отвориха и към нас забърза отряд от пазачите на кардинала, въоръжени с алебарди. Обкръжиха ни, свалили надолу върховете на копията си. Червенокосият им, тлъстолик капитан измъкна меча от ръката ми.
— Сър, как се казвате?
Щракна с пръсти и двамина от войниците му ме принудиха да коленича.
— Моят прислужник се казва Роджър Шалот — заяви Бенджамин. — Този мъж го предизвика и направи всичко възможно да го принуди да се дуелират.
Капитанът се намръщи.
— Може и така да е — погледът му стана по-настоятелен. — Вие сте мастър Даунби, племенникът на кардинала, нали?
— Да.
— В такъв случай, сър, трябва да ви е известно, че дуелите са забранени с изрична заповед от негово величество и да извадите меч за дуел в дома на краля е равносилно на измяна. Мастър Шалот, задържан сте!
Загубил ума и дума, гледах пребледнялото лице на Бенджамин, който безпомощно сви рамене.
— Последвай ги, Роджър — прошепна ми дрезгаво. — Ще уредя среща с чичо.
Войниците му обкръжиха и почти ме изблъскаха от двора. Завихме и се спуснахме по някакъв коридор. Оказа се, че Мандевил и Саутгейт са стояли през цялото време в коридора и са наблюдавали представлението. По всичко личеше, че двамата кучи синове се забавляват чудесно. Саутгейт вдигна ръка и охраната спря, а Мандевил ме сграбчи за ръката.
— Не ти остави никакъв избор, мастър Шалот — промърмори той. — Ние затова и си тръгнахме. Видяхме, че този скандалджия идва насам и решихме, че ще ни навлече само неприятности.
О, безкрайно ви благодаря, рекох си наум. Но така е устроен светът. Има ли някъде кал, старият Шалот не може да не нагази право в нея!
Мандевил и Сантер се отдръпнаха и войниците ме поведоха към тясна част от сградата, която служеше и за отбранителна кула на двореца. Блъснаха ме вътре, дадоха ми свещ, бокал с разредено с вода вино и парче хляб — сигурно най-твърдия, който са могли да открият в кухнята. Когато го задъвках, потънал в размисли за късмета си, открих, че е плесенясал. Сигурно едноокият готвач бе разбрал за угоения петел, който откраднах. Седях затворен с часове.