Убийствата на Граала (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри ХIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствата на Граала (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри ХIII)». Краткое содержание книги:
Роджър и проницателният му господар Бенджамин Даунби отново получават тайно поръчение от крал Хенри VIII.
Херцог Бъкингам е екзекутиран публично за държавна измяна, а скоро след това Шалот и господарят му узнават действителната причина за неговата гибел. Бъкингам е бил по следите на две свещени реликви — Светия Граал и Екскалибур, меча на крал Артур, които според легендите са укрити някъде около абатството в Гластънбъри. Но кралят също иска да се добере до реликвите, които биха му придали небивала сила и слава.
Затова Роджър и Бенджамин Даунби потеглят за Гластънбъри, но този път срещу тях се изправя тайното общество на тамплиерите. След разпускането на ордена оцелелите тамплиери се обгръщат в тайнственост, но продължават да дърпат конците в немалко политически интриги — а една от целите им е унищожаването на династията Тюдор.
Вещици, проклятия и привидения преследват Роджър и Бенджамин, а освен търсенето на реликвите им се налага да разследват и редица жестоки убийства.
(Понякога може да става дума за чиста прищявка. Веднъж някакъв везир, най-важният от съветниците на султана, решил да се отърве от целия си харем. Всички жени били удушени, наблъскани в торби с камъни и хвърлени в Босфора. Един следобед, докато се изнизвах крадешком от палата на султана, се наложи да скоча от лодката, с която бягах и да се гмурна в плитчините на Босфора, Може и да не ми хванете вяра, но здраво вързаните в горния си край, зловещи торби с труповете на жените от харема бяха осеяли дъното. Морските течения ги държаха изправени. Можете ли да си го представите? Море от убити жени в морето? Гледам, че нищо и никаквият ми капелан се подсмихва. Според него си измислям. Къде ти! Умея да плувам като риба и често се е налагало да го правя. Ако не ми вярва, ще го замъкна до най-близкото езеро и ще му покажа!)
(Виж ти, заплахата го накара да млъкне, наистина, доста се отклоних от разказа си.)
— Уорнам е бил един от агентите на кардинала, така ли? — попита Бенджамин.
Агрипа кимна и добави:
— Както и Колкрафт.
— Но защо е трябвало да бъдат убити? — сякаш говорейки на себе си, додаде Агрипа. — Каква е ползата от мъртвите шпиони?
— Вероятно са знаели нещо — отвърнах.
Агрипа поклати глава в знак на отрицание.
— Не. Мисля, че вече бяхме събрали необходимите ни сведения. Бъкингам е мъртъв, Хопкинс също — намръщи се той. — Е, само времето ще покаже.
И се заклатушка нанякъде, а ние се върнахме в стаите си.
В следващите няколко дни ни оставиха да се занимаваме със собствените си дела. Пред очите ни на няколко пъти се мерна отдалече облеченият в алена копринена мантия Уолси и от време на време го виждахме на пищните пиршества в залата. Всички трябваше да разберат, че Великият звяр е в двореца.
Крал Хенри изглеждаше поостарял, но беше все така внушителен със светлата си коса и брада и тъмносини, чак черни очи, от които сякаш нищо не оставаше скрито. Носеше прекрасно съчетани къси прилепнали жакети, украсени със скъпоценни камъни, сребристи панталони и обувки, обточени с розови панделки и с висок ток, които го правеха да изглежда още по-едър в сравнение със заобикалящите го. Великият убиец обичаше да се отдава на забавления и се потапяше в празненства, независимо от опасностите, които го дебнеха.
Изглежда някой глупак му беше разказал някоя и друга история за крал Артур и това бе погъделичкало въображението му, затова на третата вечер от престоя ни в Ричмънд кралят уреди великолепно представление. Отведоха ни заедно с другите гости (кардиналът все още не беше приел племенника си) в просторна зала, осветена от стотици свещи от чист восък. Окачените по стените пищни венециански гоблени проблясваха в алени, жълти и златни тонове, в отсрещния край украсеното като пещера помещение се виждаше сцена, цялата в зелено. Представляваше приказен замък с високи, каменни и назъбени стени, увенчани с кули. В продължение на две седмици дърводелци и занаятчии се бяха трудили, за да изградят този Chateau Vert или Зеления замък, чиито дървени части бяха покрити със зелена хартия, метални листове и зеленикава боя. На светлината от свещите впечатляващият замък хвърляше зеленикави отблясъци и изглеждаше като приказно видение.
Досещате се какво последва. Осем красиви жени изпълняваха ролите на Красота, Чест и така нататък, и трябваше да защитават замъка от осмина благородници, предвождани, разбира се, от глупавия тлъст звяр. Осмината лордове, приели имената Любов, Младост, Вярност и така нататък хвърляха към защитничките на Chateau Vert цветя и в отговор бяха засипани с розова вода и сладкиши. Всички приемаха играта на сериозно. Едва се удържах да не избухна в смях, като видях как най-важните хора в кралството се забавляват с подобни детински игри.
Господарят ми седеше неподвижен, доста мълчалив и вглъбен в себе си и обмисляше казаното от Агрипа. Аз се съсредоточих върху храната. Имаше овнешко месо в бира, патица в портокалов сос, сладкиши, млечен крем и чаши кларет и охладено вино. Пих като за последен път в живота си.
На едно друго представление в Шутърс Хил се игра комедия, в която Тлъстия Хенри в зелени одежди играеше Робин Худ. По време на това представление вниманието ми привлече само новата любов на Великия убиец: тъмнокоса девойка с маслинени очи, която се движеше с омайваща грация и която се радваше на особено внимание от страна на краля.