Убийствата на Граала (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри ХIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствата на Граала (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри ХIII)». Краткое содержание книги:
Роджър и проницателният му господар Бенджамин Даунби отново получават тайно поръчение от крал Хенри VIII.
Херцог Бъкингам е екзекутиран публично за държавна измяна, а скоро след това Шалот и господарят му узнават действителната причина за неговата гибел. Бъкингам е бил по следите на две свещени реликви — Светия Граал и Екскалибур, меча на крал Артур, които според легендите са укрити някъде около абатството в Гластънбъри. Но кралят също иска да се добере до реликвите, които биха му придали небивала сила и слава.
Затова Роджър и Бенджамин Даунби потеглят за Гластънбъри, но този път срещу тях се изправя тайното общество на тамплиерите. След разпускането на ордена оцелелите тамплиери се обгръщат в тайнственост, но продължават да дърпат конците в немалко политически интриги — а една от целите им е унищожаването на династията Тюдор.
Вещици, проклятия и привидения преследват Роджър и Бенджамин, а освен търсенето на реликвите им се налага да разследват и редица жестоки убийства.
Пол Дохърти
Убийствата на Граала
Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри ХIII
На Нийл Харингтън, за многото ни разговори за криминални романи.
Исторически личности, споменавани в текста
Ричард III — последният крал от династията Йорк, наричан Узурпатора или Претендента. През август 1485 Хенри Тюдор го побеждава при Босуърт. Защитавал каузата на Бялата роза.
Хенри Тюдор — Уелсеца, Великия скъперник, победителят при Босуърт, основател на династията на Тюдорите и баща на Хенри VIII. Умира през 1509.
Артур — първороден син на Хенри Тюдор. Умира рано и короната наследява неговият брат Хенри.
Хенри VIII — Хал Лъжеца, Великия убиец, Големия звяр, Тлъстия Хал, Негово величество Кучия син. Женил се шест пъти и е имал безброй любовници. В предсказанията на Мерлин се споменава като Принца на Мрака.
Катерина Арагонска — Испанска принцеса, първата съпруга на Хенри VIII и майка на Мери Тюдор.
Ан Болейн — дъщеря на сър Томас Болейн. Втора съпруга на Хенри VIII и майка на Елизабет Тюдор.
Беси Блънт — една от най-известните любовници на Хенри VIII.
Мери Тюдор — дъщеря на Катерина Арагонска и Хенри VIII, наречена „Кървавата Мери“ заради предприетите от нея преследвания на протестантите.
Елизабет I — Кралица на Англия, считана за дъщеря на Хенри VIII и Ан Болейн. Известна като „Кралицата Дева“, но Шалот твърди, че има син от нея.
Катрин Хауърд — петата жена на Хенри VIII. Екзекутирана заради прелюбодейство.
Франсоа I — крал на Франция, блестящ, привлекателен и невероятно развратен.
Ричард Тънстол — епископ на Лондон.
Томас Уолси — син на касапин от Ипсуич. Получава образование в Оксфорд и прави забележителна кариера. Издига се до кардинал, архиепископ и първи министър на Хенри VIII.
Томас Мор — хуманист, учен, министър на Хенри VIII, екзекутиран заради съпротивата си срещу развода на Хенри и Катерина Арагонска.
Едуард VI — син на Хенри VIII и Джейн Сиймор. Болнаво дете, което умира рано.
Катерина Медичи — италианска принцеса. Омъжва се за Анри II, син на Франсоа I. Франция минава под нейно управление след смъртта на съпруга й. Изкусна интригантка. Наричали я мадам Пепелянка.
Франсис Уолсингам — главен шпионин на Елизабет I.
Уилям и Робърт Сесил — държавни секретари при управлението на Елизабет I.
Едуард Стафорд — херцог Бъкингам. Благородник, разполагащ с голяма власт и богатство, екзекутиран от Хенри VIII.
Томас Кромуел — даровит наследник на Уолси. Изпада в немилост, Хенри VIII му отнема властта, после бива екзекутиран.
Пролог
В прастарите библейски времена Каин убил брата си с кост от осел и се скрил в дън горите, но Бог го намерил, сграбчил го за косите и го белязал със знака на братоубийството. Всички сме потомци Каинови и като него носим белега му на челата си. Негови чеда сме, нали? Щом Каин, син Адамов, е наш отец, тогава и ние носим знака на братоубийството.
Виждам, че капеланът ми неодобрително се мръщи, сякаш до него е стигнала някаква воня: присвил е устни здравата и е сбърчил нос. Всичките му ядове идат от там, че какъвто си е гърбав, носът му се оказва заврян в собствения му чатал! Нямайте вяра на късокраки мъже — разстоянието от мозъка до задника им е толкова кратко, че дава повод за безпокойство.
Така че всички сме чеда Каинови. Ако съм честен, тая мисъл не е моя. Чух я от Мишел дьо Нострадам, астролога на Катерина де Медичи. По онова време се криех в Париж от шайка наемни убийци, пратени да ми видят сметката, но не за първи път ще кажа, че ще й дойде времето и на тази история.
Странна птица беше Нострадамус! В тайния си кабинет в замъка Блоа държеше невиждано огледало. Огледаш ли се в него — виждаш бъдещето. Катерина де Медичи — развратната и кръвожадна Катерина, казвах й мадам Пепелянка — по цели дни очи не откъсваше от него.
Нострадамус твърдеше още, че го спохождали сънища, които предсказвали бъдещето. Говореше за демони, които му се явявали нощем. Очите им били кървясали, а в ръце стискали огромни свитъци, изписани с греховете на човеците от първия до последния им ден. Нострадамус казваше, че свитъците били безкрайни, както били безкрайни и ужасяващите, кървави злодеяния човешки.
Съгласен съм с него, тъй като през живота си бях свидетел на безкраен низ от убийства и спомените за тях продължават да ме измъчват дори в сънищата ми. А, не! Никакъв наемен убиец не съм, но половината ми живот мина в преследване на такива. Сега и аз като Нострадамус сънувам зловещи, безмилостни демони, с озъбени и изкривени от бяс лица. Те принадлежат на черната преизподня, защото са изгубените души на убийците.