Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот

— В никакъв случай! Дъгстър ще го закъса с гаранцията.

Усетих кофти вибрации. Откаченяка изглеждаше нервен, а това бе необичайно за темперамента му. Обикновено Откаченяка е господин Спокойствие.

— Тук става още нещо — отбелязах. — Какво не ми казваш?

— Нищо, маце. Кълна се.

Наречете ме луда, но харесвах Дуги. Наистина беше смотаняк и мошеник, но готин смотаняк и мошеник. А сега беше изчезнал и ме тормозеше неприятно усещане в стомаха.

— Ами семейството на Дуги? Говори ли с някой от тях? — попитах.

— Не, маце. Те всичките са някъде в Арканзас. Дъгстър не говори много за тях.

— Дуги има ли тефтерче с телефони?

— Никога не съм виждал такова. Но предполагам, че може да откриеш нещо в стаята му.

— Остани тук с Боб и внимавай да не изяде нещо. Аз ще проверя в стаята на Дуги.

На горния етаж имаше три малки спални. И преди бях идвала в къщата, затова знаех коя е стаята на Дуги. Също така знаех какво да очаквам по отношение на интериора. Дуги не си губеше времето с дреболии като домакинство. Подът в стаята му беше осеян с дрехи, леглото — неоправено, а тоалетката — засипана с хартии, модел на космическия кораб „Ентърпрайз“, списания с голи мадами и мръсни чинии и чаши.

На нощното шкафче имаше телефон, но не и тефтерче. На пода до леглото се въргаляше лист жълта хартия. На него без никакъв ред бяха надраскани имена и телефони, някои от които полети с кафе. Прегледах листа набързо и открих няколко Купъровци, регистрирани в Арканзас. Нито един в Джърси. Разрових бъркотията по тоалетката, а после за всеки случай надникнах и в гардероба.

Никакви следи.

Нямах основателни причини да проверявам и другите спални, но съм си любопитна по природа. Втората спалня беше спартански обзаведена стая за гости. Леглото не беше оправено. Предположих, че Откаченяка спи тук от време на време. А третата бе пълна от пода до тавана с крадена стока. Кашони с тостери, телефони, будилници, купчини с тениски и господ знае какво още. Дуги отново се беше захванал за работа.

— Откаченяк! — изревах с пълна сила. — Качи се горе! Веднага!

— Уха — възкликна Откаченяка, когато ме видя пред вратата на третата спалня. — Откъде се взеха всички тия неща?

— Мислех, че Дуги се е отказал от сделките.

— Не можа да се удържи, маце. Кълна ти се, че опита, но това е в кръвта му, разбираш ли? Ами той направо е бил роден, за да търгува.

Сега вече имах по-ясна представа за причината за нервността на Откаченяка. Дуги все още бе замесен с лоши хора. Лошите хора не са проблем, когато всичко върви добре. Но започват да те тревожат, когато приятелят ти изчезне.

— Знаеш ли откъде са кашоните? Имаш ли представа с кого работеше Дуги?

— Въобще нямам идея. Звъннаха му по телефона, а после на улицата се появи някакъв камион и получихме всичкия този инвентар. Не обърнах голямо внимание. Даваха Роки и Бизона по телевизията, а знаеш колко е трудно да се откъснеш от стария Роки.

— Дуги дължеше ли пари? Имаше ли нещо странно в сделката?

— Не ми се стори така. Дуги изглеждаше щастлив. Каза, че стоката щяла да се продаде адски бързо. С изключение на тостерите. Ей, искаш ли тостер?