Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Мъж ли беше? — попита Уолт.
— Сега тя не иска да си признае — обясни Джими, — но тогава ми каза, че имала чувството, че някой ни наблюдава.
Жената се смути още повече. Погледна към Фиона.
— Понякога човек просто изпитва това шесто чувство — че някой го гледа… — рече сконфузено тя. — Знаете за какво говоря. Почти винаги ме побиват тръпки от него. Почувствах го и вчера и, честно казано, не знам, може би заради мястото, на което бяхме, заради обстановката… Но това май ме възбуди.
— Божичко — простена Джими. — Май? Защо просто не опишеш всички подробности?
— Затова не спряхме — призна жената. — Нещо не ми се искаше да спираме.
— А сега може ли да спреш? — сопна се Джими. — Моля те.
— Моят заместник ще запише показанията ви.
— Много ни помогнахте — усмихна се Фиона. — Знам, че не е лесно…
— Да не би тук да обикаля някакъв ненормалник? — разтревожи се мъжът. — Това ли ни намеквате?
— Честно казано, ако бях на ваше място — рече Уолт, — бих тръгнал към Пайъниърс или към Боулдърс6. Някъде на север.
— Виждаш ли? — обърна се Джими към жената, сякаш обвиняваше нея за всичките им проблеми. Повика кучето и пое по пътеката.
Жената остана за малко, за да даде на Брандън имената и телефонните им номера.
— Съжалявам за това — рече Брандън.
— Няма нищо — каза тя. — Ще му мине.
— Аз мога да остана в този лагер — предложи Менкез. — Току-виж извадим късмет и той се върне.
— Само наблюдавай — каза Уолт. — Не прави нищо. Такива хора… Човек като този, Гили…
— Да, разбирам, шерифе. Ако е същият, който нахлува по къщите, ще искам подкрепление. Не се тревожи.
— Не можете ли да претърсите района? — попита Фиона. — Другите лагери?
— Предполагам, че бихме могли, но са твърде много — обясни Уолт. — Ще използваме много хора и ресурси само заради една дребна кражба.
— Ами ако той го знае и разчита на това? — възрази Фиона.
— Значи е прав — рече Уолт. Подсвирна на Беа.
Кучето дотича, захапало кокал от сърна.
Докато жената се отдалечаваше по пътеката, четиримата се втренчиха в устата на кучето. Някой беше убил сърната… Никой не изрече онова, което им се въртеше в главите, но Уолт впери поглед подир туристката, като се надяваше, че тя и Джими ще се вслушат в съвета му.
7.
Фиона прекара пръст през парата, издигаща се от чашата чай до компютъра й. Парата се завихри в отделни струйки. Тя се зачуди дали да се опита да направи снимка, да улови този образ и да го спре във времето. Именно това я запленяваше във фотографията: възможността да спреш времето, да притежаваш определен момент завинаги. Композицията и цветовете оставяше на другите, а себе си възприемаше като архивар.
Тя погледна монитора, издърпа с мишката една снимка на опустошения хладилник на Бъркхолдър до своята папка „Най-доброто“ и се възхити как тя внесе нещо ново в колекцията.
Докато цъкаше с бутона, чу как нещо се удари отвън в стената на бунгалото. Отначало си помисли, че е трепетликата, която растеше много близо до стената и при вятър клоните й често се блъскаха в нея.
Само че тази нощ няма вятър, разтревожи се Фиона.
Горите бяха пълни с подобни звуци — необясними скърцания, пращене… Вече се беше научила да разпознава шума от падащи клони или разцепени борове от звуците, издавани от животни. Но това, което долови сега, беше много странно…
Мечка! Фиона се завъртя в стола си, лакътят й закачи чашата и разплиска малко чай върху масата. Тя скочи. Нещо — или някой — се отдалечи бързо през гората, кършейки клонки и шумолейки в храстите. Тя бързо загаси лампите и включи прожекторите навън. Мониторът на компютъра хвърляше сиянието си в стаята, докато Фиона внимателно надзърташе през прозореца. Но беше твърде късно. Ако навън беше имало нещо, то отдавна си бе отишло, скривайки се сред преплетените тъмни сенки в гората.
Не може да бъде!
Сърна или лос да удари рогата си в стената на бунгалото — това изглеждаше логично. Но шумът при бягството бе по-силен, като от много по-тежко животно. Това я върна отново към мисълта за мечката… Само че Уолт вече я бе убедил, че опустошението у Бъркхолдър е дело на крадец, който така е разхвърлял нещата, че кухнята да прилича на поломена от мечка.
6
Планини в Айдахо. — Б.пр.