Фурията на курсора

Дребни неща променяха рутинно изглеждащия полет. Екипажът се люлееше и вибрираше, когато носачите се опитваха да използват въздушни течения, като се движеха рязко в една или друга посока или маневрираха нагоре-надолу с няколко фута, опитвайки се да увеличат скоростта си малко повече.

Амара усещаше поривите на вятъра около себе си — понякога те улесняваха усилията на Сирус, понякога малко ги затрудняваха, когато воля и талант, по-големи от нейните собствени, се бореха за контрол над небето.

Уменията на лейди Плацида със сигурност им позволяваха да се движат по-бързо и с по-малко усилия, отколкото можеха сами, но Амара беше сигурна, че фуриите на Калар им пречат — намирайки се толкова близо до центъра на своите владения, той имаше огромно преимущество в сравнение с външни хора.

Силата на лейди Акватайн беше като мрачен шепот, който бягаше по-бързо от Амара и другите рицари Аери, пречейки на въздушните потоци на преследващите ги рицари, като отслабваше уменията им и ги принуждаваше да работят по-усилено, за да поддържат темпото.

След няколко мига Амара видя как първият изтощен рицар внезапно намали и се отказа, изчерпал способностите си да продължи преследването. През следващите две мили още няколко се „оттеглиха в кулоарите“, но не толкова бързо и не в такива количества, на каквито се надяваше Амара.

Най-лошо от всичко беше една малка и проста истина.

Калар и неговите рицари бавно, но неотклонно съкращаваха разстоянието между тях.

Носещите каретата виждаха това много добре, но можеха да направят много малко, независимо колко изнервящо бе за тях да наблюдават какво се случва. Амара ги гонеше безмилостно, неведнъж отговаряше на яростните им сигнали със заповед да продължат да следват зададения курс с максималната възможна скорост. През следващия час тя беше възнаградена с изчезването от погледа на още двадесет и шест отказали се от преследването вражески рицари.

Някакъв инстинкт я накара да вдигне поглед към небето над тях и когато вражеските рицари съкратиха разстоянието до може би петдесет ярда, тя видя вълнението в тежките сиви облаци над главата си, нишки мъгла се протегнаха надолу, усуквайки се в спирали, сякаш рицари Аери ги влачеха след себе си, въпреки че такива не се виждаха.

Тя в последния момент разбра какво вижда пред себе си и изкрещя в неистов опит да предупреди носачите. Само тези от лявата страна на каретата я видяха, но разбраха какво означават паническите й жестове и като се извиха в сбруята си, хвърлиха цялата сила на своите фурии в опит да променят посоката на движение.

Усилията им рязко наклониха каретата на една страна, а загубата на подемна сила я изпрати в бързо и стремително падане, мъжете от противоположната й страна направиха всичко възможно, за да предотвратят свободното падане.