Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Публицистика » Политичестки ред и политически упадък [bg]
Политичестки ред и политически упадък [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Политичестки ред и политически упадък [bg]

Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:

В Произход на политическия ред Франсис Фукуяма проследява историческото развитие от зората на човечеството до Френската и Американската революции. В Политически ред и политически упадък той продължава своя монументален разказ за изграждането на човека като политическо животно. Започвайки с индустриалната революция, той разкрива как държавата, законът и демокрацията се развиват след тези разтърсващи събития, къде са корените на днешното напрежение между либералните демокрации и диктатурите и как неоспоримите симптоми за разпад се появяват в развитите демокрации. Ако искаме да разберем политическите системи, които доминират и управляват живота ни, задължително трябва да се върнем към техните корени и да бъдем бдителни за възможността за упадък. Това майсторско описание е задължително четиво за всеки, който иска да разбере повече за света, в който живеем.
1 ... 202 203 204 205 206 207 208 209 210 ... 286
Перейти на страницу:

С течение на времето обаче дневният ред на либералите и този на демократите се сближават и демокрацията се превръща в цел на средната класа. В края на краищата върховенството на правото и демократичната отчетност са алтернативни средства за ограничаване на властта и на практика често се подкрепят взаимно. Защитата на имуществените права от своеволно грабителство от страна на държавата изисква политическа власт, която от своя страна може да бъде постигната чрез разширяване на избирателните права. По същия начин гражданите, които настояват за разширяване на избирателните права, могат да бъдат защитени чрез върховенство на закона, което ограничава репресивните възможности на правителството. Правото на глас започва да се разглежда като още едно защитено от закона право. По този начин либералната демокрация, политическа система, която олицетворява както върховенството на закона, така и всеобщите избирателни права, печели симпатиите на средната класа и на значителна част от работническата класа.

Самият Барингтън Мур не е марксист в този смисъл, че няма особено желание да стане свидетел на победата на комунизма в целия свят. За него либералната демокрация е желателен резултат, но същевременно е наясно със съществуването на мощни социални сили, които често я правят непостижима. Така модифицираната от Мур марксистка аналитична рамка продължава да бъде изключително полезно средство за разбирането на причините и начините за разпространението на демокрацията. Неговото ключово прозрение е, че демокрацията е желана най – силно от една специфична социална група: средната класа. Ако искаме да разберем вероятността за възникване на демокрация, трябва да преценим силата на средната класа в сравнение с други социални групи, които предпочитат други форми на управление, като старата поземлена олигархия, която предпочита да подкрепи авторитарни системи, или радикализирани групи от селско и бедно градско население, които са заинтересовани от икономическото преразпределение. Модерната демокрация се нуждае от социална основа и ако не обърнем внимание на това обстоятелство, няма да сме в състояние правилно да преценим вероятността за утвърждаването на демократичните принципи.

Можем да обобщим основните социални участници, от чиято относителна сила и взаимодействия зависи вероятността демокрацията да възникне в дадено общество. Това са доминиращите групи в Европа в периода на демократизирането на континента през XIX и началото на XX в., каквито съществуват и в много съвременни развиващи се страни.

[1]Принадлежността към средната класа се определя по – скоро от професията и образованието, отколкото от нивото на доходите. Нейните представители са склонни да подкрепят либералния сегмент на либералната демокрация. Това означава, че са заинтересовани от правни норми, които защитават техните права и особено тяхната собственост от грабителското поведение на управлението. Те могат да подкрепят или да не подкрепят демокрацията, разбирана като универсално политическо участие, и имат противоречиво отношение и дори открито се противопоставят на икономическото преразпределение, което би могло да окаже влияние върху техния имуществен ценз и върху доходите им. Групи от средната класа са главни участници по време на демократичните преходи в Дания, Гърция, Франция, Аржентина, Португалия и Испания през XIX в. и важна част от коалициите, които настояват за пълна демократизация във Финландия, Швеция, Холандия, Белгия, Германия и Великобритания в началото на миналия век.

2. За разлика от тях работническите класи, или т.нар.. от Маркс индустриален пролетариат са по – заинтересовани от демократичния сегмент на либералната демокрация, т. е. от своето участие в политическия живот. Те се съюзяват с групи от средната класа, за да упражнят натиск за абсолютно разширяване на избирателните права в Дания, Белгия, Финландия, Швеция, Холандия, Германия и Великобритания. Те са по – заинтересовани от икономическото преразпределение в сравнение със средната класа, отколкото от либералните гаранции за имуществените права. Поради тази причина много представители на работническата класа по целия свят проявяват готовност за подкрепа на недемократични анархосиндикалистки партии през XIX в. (например в Южна Европа и в много латиноамерикански страни) и на комунистически или фашистки партии през миналия век, които обещават преразпределение за сметка на либерални индивидуални права.

1 ... 202 203 204 205 206 207 208 209 210 ... 286
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)