![Политичестки ред и политически упадък [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/7/1/politichestki-red-i-politicheski-upadk-bg-download.jpg)
Политичестки ред и политически упадък [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191529520
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:
Един от най – значимите учени от постмарксистката школа е Барингтън Мур, чиято публикувана през 1966 г. книга „Социални корени на диктатурата и демокрацията“ споменавам във връзка с Япония (вж. Глава 23). В тази книга авторът прави сравнителен анализ на Великобритания, Германия, Япония, Китай, Русия и Индия и прави опит да обясни защо демокрацията възниква в някои страни, а в други не. Може би най – известното негово твърдение е: „Без буржоазия няма демокрация. „ С това Мур не иска да каже, че възходът на буржоазията неизбежно поражда демокрация. В Германия например промишлената буржоазия и автократичната земевладелска аристокрация на юнкерите се обединяват в известната коалиция „желязо и ръж“, която подкрепя авторитаризма на Бисмарк, а по – късно играе известна роля за възхода на Хитлер. Мур по – скоро твърди, че демокрация може да възникне, ако буржоазията успее да измести стария политически ред на земевладелци и селяни. Той отбелязва, че това се случва в Англия, след като провинциалната предприемаческа буржоазия успява да комерсиализира селското стопанство, да прогони селяните от земите им и да използва приходите за финансиране на Индустриалната революция. Резултатът от този мъчителен процес е ограничаването на властта на старата поземлена аристокрация, както и възникването на работническа класа.
За разлика от Маркс Мур обръща специално внимание на селскостопанското производство. Маркс до голяма степен игнорира селячеството, тъй като предполага, че ще бъдат елиминирани от капиталистическата индустриализация, както се случва в Англия. Но в Русия и Китай избухват революции, където по – голямата част от населението е селско. Ленин и Мао идват на власт благодарение на селяните въпреки убедеността на Маркс в неминуемото изчезване на тази класа. Въз основа на тези развития Мур твърди, че демократизацията е изправена пред съществени препятствия в условията на т.нар. от него „трудово – репресивно“ селско стопанство, което приковава селяните в огромните владения на едрите земевладелци. Резултатът е оцеляването на авторитарната земевладелска класа, което от своя страна поставя началото на работническо – селските революционни движения. На фона на тези две крайности вероятността средната класа да стане инициатор на демократични процеси е нищожна. Вече коментирах разгръщането на този сценарий в няколко латиноамерикански страни.
Книгата на Барингтън Мур поставя началото на огромна литература, чиито автори оспорват много от неговите аргументи и най – вече твърдението му, че буржоазията или средната класа играят ключова роля за възникването на демокрацията. Без да навлизаме в подробностите на научната полемика, очевидно е, че хипотезата му се нуждае от съществени корекции. Буржоазията например далеч не е единна обществена прослойка. Тя включва както крупни индустриалци като фамилиите Тисен и Рокфелер, така и дребни търговци и хора с различни професии, които марксистите често определят с презрителното „дребна буржоазия“. Интересите на тези различни групи се променят според обстоятелствата и в много случаи важни прослойки от средната класа не подкрепят демокрацията. И макар представители на работническата класа да членуват в радикални антидемократични комунистически или аграрни движения, много работнически организации категорично подкрепят демократичните избирателни права и върховенството на закона.
Важно е да се отбележи, че двата компонента на либералната демокрация, либералното върховенство на закона и масовото участие в политическия живот, са обособени политически цели, които първоначално преследват различни социални групи. Така например инициаторите на Френската революция от средната класа не са, както изтъкват много историци, ревностни демократи и не подкрепят незабавното разширяване на избирателните права за селяните и работниците. Правата на човека се възприемат като юридически гаранции, които защитават собствеността и личните свободи на буржоазията, ограничавайки властта на държавата, но не непременно като предоставяне на права на широката маса френски граждани. По същия начин вигите, които принуждават английския крал да приеме конституционното споразумение[76] по време на Славната революция през предишния век, са предимно състоятелни данъкоплатци като висшата и дребната аристокрация и горната средна класа. През следващите два века към редиците им се присъединяват все повече представители на търговската и промишлената буржоазия, адвокати, лекари, държавни служители, учители и други специалисти от средната класа, издигнали се от работническите класи благодарение на своето образование и имотен ценз. Тези групи осигуряват подкрепата на британската Либерална партия през XIX в. Либералите са заинтересовани по – скоро от утвърждаването на върховенството на правото, отколкото на демокрацията, т. е. от правната защита на частната собственост и индивидуалните права, както и от политики в подкрепа на свободната търговия, меритократичната реформа на държавната администрация и образованието, които гарантират възходяща социална мобилност.