![Произход на политическия ред [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/7/0/proizhod-na-politicheskiya-red-bg-download.jpg)
Произход на политическия ред [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191526932
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Произход на политическия ред [bg]». Краткое содержание книги:
Хамилтън продължава, че щатите в рамките на една конфедерация могат да се сравнят с феодални баронства. Степента, до която могат да запазят своята независимост от централната власт, зависи от това как се отнасят към собствените си граждани. Силната централна власт не е сама по себе си нито нещо добро, нито нещо лошо; нейното въздействие върху свободата зависи от сложното взаимодействие между нея и подчинените политически органи. Тази истина изиграва роля в историята на Съединените щати, както до голяма степен и в историята на Унгария и Полша.
От друга страна, когато една силна държава се обедини със силна олигархия, свободата е изправена пред изключително сериозна заплаха. Такава ситуация възниква в Русия с възхода на Московското княжество през същия този век, когато унгарската държава престава да съществува.
26. КЪМ ПО–СЪВЪРШЕН АБСОЛЮТИЗЪМ
Възникване на Московската държава и особености на руското политическо развитие ► Защо постепенното поробването на руските селяни е резултат от зависимостта на монархията от аристокрацията ► Защо абсолютизмът триумфира по–всеобхватно в Русия, отколкото в други части на Европа
След като Владимир Путин поема управлението на Руската федерация в началото на XXI в., тя се превръща в това, което някои политолози наричат „електорален авторитарен" режим. Управлението е абсолютно авторитарно, контролирано от сенчеста мрежа от политици, държавни служители и бизнес интереси, които легитимират властта си чрез демократични избори. Качеството на руската демокрация е много ниско – режимът контролира буквално всички важни медии и не позволява критики към себе си, сплашва и отстранява опозиционните кандидати и покровителства своите собствени кандидати и поддръжници.
Правовият ред също е на много ниско ниво. Журналистите, които разкриват случаи на административна корупция или критикуват режима, често биват убивани, без да се предприемат реални опити за откриване на убийците им; изпълнителната власт довежда до фалит компании, за да бъдат присвоени от облагодетелствани от режима лица; от висшестоящи длъжностни лица не се търси никаква отговорност за извършени убийства. Неправителствената организация „Прозрачност без граници", която прави систематични проучвания на степените на корупция по целия свят, нарежда Русия на 147–о място от 180 страни, т.е. по–назад от Бангладеш, Либерия, Казахстан и Филипините и незначително по–напред от Сирия и Централноафриканската република.
Много хора виждат приемственост между Русия от XXI в. и бившия Съветски съюз, доказателство за което е и често срещаната носталгия, която някои руснаци изпитват към Сталин и съветското минало. Комунизмът пуска корени в Русия в продължение на седемдесет години след болшевишката революция и оформя трайно нагласите на съвременните руснаци.
Но под костенурката на комунизма са скрити много други костенурки. Приписването на отговорността за съвременния авторитаризъм единствено на политиката през XX в. повдига въпроса защо комунизмът триумфира толкова успешно в Русия, както и в Китай. Важна роля, разбира се, играе една много постара абсолютистка традиция. Още преди болшевишката революция Русия изгражда силно централизирана държава, в която изпълнителната власт е съвсем слабо ограничена от върховенство на правото или законодателна власт. Характерът на абсолютизма в предболшевишка Русия е качествено различен от този на Стария режим във Франция или Испания и много по–сходен с предмодерните китайски и османски варианти. Причините за това имат много общо с физическата география и местоположението на Русия, които оказват трайно въздействие върху нейната политическа култура.
Руската държава възниква в района около Киев (Украйна) в края на първото хилядолетие, когато градът е голямо търговско средище между Северна Европа, Византийската империя и Централна Азия. Но приемствеността на тази държава е прекъсната в края на 30–те години на XIII в., когато Русия е нападната и окупирана от монголите на Бату хан и Субетей. Киев е напълно опустошен; папският легат архиепископ Карпини[174] пише, че когато прекосявали града: „На полето открихме да лежат безброй глави и кости на мъртви хора; очевидно този град е бил изключително голям и гъсто населен, но сега е напълно унищожен: останали са едва двеста къщи, хората са държани под най–сурово робство." Монголската окупация продължава почти 250 години. Много съвременни руснаци на въпроса защо държавата и политическата им култура толкова много се различават от тези на Западна Европа, обвиняват монголите. Дълъг е списъкът от западни наблюдатели на Русия като маркиз Дьо Кюстин, който настоява Русия да се разглежда като „азиатска" сила, оформена под силното влияние не само на монголите, но и на османците, куманите и други азиатски народи. Възникването на независима Монголия довежда до промяна на схващанията и вълната на ревизионизма разглежда ролята на монголите в много по–положителна светлина.